Войната не отива на добре. Според мен е защото Кулата гъмжи от шпиони и изменници, които помагат на войската. Точно това е искал да ми каже Баракус — това трябваше да разкрия. Така или иначе вече знам кой стои в центъра на всичко това. Лотаин. Крил се е точно под носа ни, представял се е за наш защитник, който преследва изменниците.
Но ако го убием, тайните му ще загинат заедно с него Ако вместо това го заловим и с мъчения изтръгнем от него някакви имена, как изобщо ще разберем, че те са негови сподвижници? Може да премълчи имената на важни шпиони или да обвини невинни хора. Как бихме могли да сме сигурни? При нещо толкова важно как да сме сигурни, че сме изтръгнали цялото гнездо от изменници и шпиони?
Ако не пипнем всичките онези, които му помагат, те пак ще могат да действат вътре в Кулата, да подкопават каузата ни, да продължават да събуждат мъртъвци, които да избиват важни за нас хора. Ако убием човека, който е в основата на всичко това, никога няма да узнаем кои са останалите — преди да е станало твърде късно.
Ако обаче съумея да изтръгна признание от Лотаин, истинско признание, и успеем да разобличим мащабите на предателските дейности вътре в нашия лагер, тогава може да ни се удаде реален шанс да се преборим. Ще имаме шанс да спасим Кулата.
Помисли си само какво ще стане с нас и хората около нас, ако не спрем вражеските магьосници, които са проникнали тук. Те ще пробият Милостта. Не просто ще умрем. На душите ни ще бъде отказано правото да преминат в Подземния свят.
Ще бъдем като онези хора от града на Исидора, Гранденгарт. Телата ни ще бъдат използвани от магьосници от Стария свят, докато духовете ни са впримчени в капан между световете. Духовете ни ще се скитат безпризорни тук, в този свят. Колцина невинни ще бъдат обречени на такава съдба?
Е, нима се опитваш да ми кажеш, че тази мрачна съдба е за предпочитане, вместо да рискуваме, като опитаме, дори това да означава да изгубя живота си? Защо? С какво е по-добра?
Нима идеята за създаване на Изповедник няма за цел точно това? Нима не беше точно това причината, която те накара да застанеш пред Съвета и да искаш разрешение за създаването на Изповедник? Не каза ли самият ти, че рисковете са толкова големи, че непременно трябва да се опита.
Той я гледаше изпод вежди, без да каже нито дума.
— Моля те, Мерит, не ме обричай на кратко съществуване, през което да наблюдавам бавната смърт на всичко хубаво и добро, само защото не ни е достигнала смелост да опитаме да променим нещата. Не ми го причинявай, моля те. Не обричай нас и приятелите ни, сънародниците ни на ужасната съдба, която император Сулакан е избрал за всички нас.
Той побърза да отвърне поглед.
— Магда, не осъзнаваш какво ме молиш да направя. Просто не мога.
По лицето й се изтърколиха сълзи.
— В такъв случай ти си този, който избра съдбата ни, и тази съдба е безкрайно страдание само защото те е страх да не ме нараниш. Но сигурността, която искаш за мен, е илюзия. Като се опитваш да ме предпазиш, ти само ме нараняваш повече.
Стиснала зъби, тя го хвана здраво за дрехата.
— По-добре да умрем, докато се опитваме да спасим живота, вместо да изтърпим съдбата, на която искаш да ме обречеш. Ако няма да ми помогнеш, поне ми дай Меча на истината, за да мога да убия онова копеле. Дай ми меча и нека загина, докато се бия за каузата, в която вярвам.
Огромните му длани обгърнаха китките й, а очите му се взряха в нея за един дълъг момент.
— Добре — каза той накрая. — Добре, ще опитам. И аз предпочитам да умра, отколкото да гледам как се превръщаш в безпомощен свидетел на всичко, което ти е близко. Ще се опитам, Магда.
Тя го прегърна, изпълнена с благодарност.
Почти веднага той се отдръпна назад и я погледна в очите. Тя никога не го бе виждала толкова мрачен.
— Не бързай да ми благодариш. Това няма да има нищо общо с процеса, през който преминахме, докато създавахме Меча на истината. Това, което сега трябва да направя, ще е съвсем различно от стъпките, които бих предприел за създаване на Изповедник. Не можем да го направим по този начин. Този път няма да можеш да ми помогнеш. Ще трябва да оставиш всичко на мен.
Мъката в погледа му я стресна.
— Какво имаш предвид? Какво трябва да направиш?
— Ще трябва да ми повярваш. Без въпроси. Ще трябва да повериш живота си в мои ръце и да ме оставиш да направя каквото трябва.