Магда преглътна нарастващото си чувство на паника и кимна.
— Наистина нямаме избор. Времето ни изтича. Направи го.
Той я докосна по бузата.
— Де да имаше друг начин, Магда, но след като правим това, значи не ни е останало нищо друго.
Вдигнал длан на рамото й, Мерит нежно я плъзна да се облегне на ствола на огромен дъб. Тъмните разкривени клони на дървото се разгръщаха над главите им като крайници на огромно чудовище, надвиснало да ги сграбчи между лапите си. Луната осветяваше красивите, остри черти на Мерит със студена, призрачна светлина.
Магда чу шумолене и вдигна глава към внушителните клони на вековното дърво. Там, кацнал в сгъвката на един клон, стоеше гарван и наместваше крилете си.
Магда се вгледа в черните очи на птицата, която я гледаше безмълвно. За последно бе виждала гарван долу, в лабиринта, докато я гонеше мъртвецът.
Мерит бавно издърпа меча. Звукът на острието огласи нощта и привлече погледа на Магда към оръжието.
Тя облиза устните си.
— Какво ще правиш?
— Ще използвам Меча на истината, за да ти помогна да се преродиш в Изповедник.
Тревогата на Магда растеше с всяка изминала минута.
— Да се преродя? Как? Какво ще правиш с това?
Имаше чувството, че той я гледа някъде от друг свят.
— Вярваш ли ми?
Тя предпочиташе той да не продължава да й задава този въпрос.
— Вече ти казах — да.
— Тогава те моля, Магда, не питай.
Тя кимна.
— Съжалявам. Кажи ми какво трябва да направя.
С една ръка Мерит притисна раменете й към дървото.
— Трябва да ме оставиш да направя каквото е нужно.
Стиснал меча в другата си ръка, той намести върха на острието в центъра на гърдите й. В очите му тя видя много повече от блясъка на неговата дарба. Очите му преливаха от нежност, но в същото време бяха заредени със страст и решителност. Освен това в тях имаше мъдрост, честност, компетентност и ярост, каквато тя не бе виждала никога преди. Това донякъде се дължеше на Меча на истината. Но също така това бе самият той.
Магда бе видяла подобна ярост, когато го срещна първия път и му съобщи, че Исидора е мъртва. Неговият характер притежаваше потенциала да се разгърне с разрушителна сила, но в същото време Мерит умееше да контролира всичко това и да го фокусира.
В момента правеше точно това.
Съчетана с яростта на меча, тази ярост бе плашеща.
Магда погледна надолу и видя как острието става сияещо бяло.
— Мерит…
От искрящо бяло острието стана мастиленочерно, сякаш бе потопено в недрата на Подземния свят. Въздухът запращя с нишки светлина, едновременно чисто бяла светлина на Адитивната магия и зловещото празно на Субстрактивната. Те я обвиха в пашкул от магия, който замъгли света.
Магда не можеше да престане да трепери.
— Мерит…
— Сигурна ли си, Магда? Убедена ли си?
Зад сянката на тиха скръб тя различи в погледа му любов.
— Да. С цялото си сърце и душа. Коя съм аз, коя ще бъди — зависи от теб.
— Тази нощ, Магда Сеарус, ти се прераждаш в Изповедник. — По бузата му се изтърколи сълза. — Ако се проваля, нека добрите духове ме приберат, защото не желая да живея в свят, в който теб те няма.
Тя примигна в изненада пред думите му.
Искряща бяла светлина и мастиленочерна тъмнина се запреплитаха по дължина на острието в главозамайващи, неспокойни вълни.
— Сега трябва да ми се довериш — каза категорично той.
Магда навлажни небцето си с език.
— Вярвам ти, Мерит. Животът ми е в твои ръце.
И тогава, докато той притискаше раменете й към дървото, я прониза с меча право в сърцето.
Светът около нея бе разтърсен от беззвучна мълния.
От близките дървета заваля дъжд от листа и борови иглички, като в същото време се надигна обръч дим, който бавно затрептя в нощта.
Очите на Магда се облещиха от ужас пред стореното от Мерит.
Тя нададе последен писък, докато издъхваше.
Осемдесет и девета глава
БЕШЕ СЕ СЪБРАЛА огромна тълпа. Хората прииждаха към внушителните колони от черен мрамор от двете страни на галерията, която водеше към залата на Съвета, и заставаха между статуите на мъже с роби, надничаха между гърбовете на зяпачите отпред, надигаха се на пръсти в опит да видят нещо.
Тихото жужене на гласовете им отекваше под сводестия таван, украсен с поредица продълговати червени флагове, символизиращи кръвта, пролята в защита на народите от Средната земя. Килимът с имената на битките, изписани по ръбовете, също беше червен и имаше за цел да напомня за проведените битки и пожертваните за благото на другите животи.
Този ден бе не по-маловажна битка за оцеляването на Средната земя, битка за оцеляването на всички изложени на опасност невинни животи. Имаше голяма вероятност преди началото на деня да се пролее още кръв в тази на вид безкрайна битка за оцеляване.