Тя му се усмихна отново, този път с признателност.
— Благодаря ти за най-милите думи за съпруга ми и мен, които съм чувала.
— Думите ми са верни, Магда. Той избра теб, защото си достойна за него. Беше късметлия, че си до него. Няма да ти позволя да омаловажаваш съпругата на моя приятел.
Усмивката й стана тъжна.
— Дори не мога да ти опиша колко ми липсва, чувствам се изгубена без него.
— Разбирам те. А сега да спрем да се занимаваме с глупости, имаме да решаваме неотложни проблеми. Сега, когато го няма Баракус, само ти можеш да ми дадеш някои отговори. Нужна е смелост и почтеност, ако искаме да имаме някакъв шанс.
Магда най-сетне вдигна глава към него.
— Как мога да бъда полезна, Господарю Рал?
Десета глава
— ТРЯБВА ДА ГОВОРИШ ПРЕД Съвета и да ги предупредиш за заплахата, да ги накараш да проумеят колко е сериозна — обясни й Алрик Рал. — След смъртта на Баракус нещата зависят от нас, а времето ни вече изтича.
— Каква заплаха?
Малко изненадан, той я погледна с подозрение изпод вежди.
— Баракус трябва да ти е казал за пътешествениците по сънищата.
Магда притихна. Искаше да му помогне, но не й се нравеше мисълта да обсъжда с него тайни, които Баракус й беше доверил лично. Двамата имаха договорка, че предвид високия му пост всичко, което обсъждат помежду си, се пази в строга тайна. Тя никога не бе говорила по никой от доверените й въпроси без изричното позволение на съпруга си.
Тогава си спомни писмото в джоба си, бележката, която Баракус й беше оставил горе при бойника. Това бяха последните му думи към нея.
Съдбата ти е да откриваш истината. Ще бъде трудно, но бъди смела и приеми предизвикателството.
Явно Баракус искаше от нея да действа.
Магда осъзна, че сега, след като него вече го няма, все на някого трябва да се довери. Познаваше няколко души, с които съпругът й бе работил, и им вярваше, но никога не го бе чувала да говори за доверието си в някого така, както определяше доверието си в Алрик Рал.
— Каза ми — призна накрая.
— Добре. Кажи ми какво знаеш за тях — всичко, което Баракус ти е доверил.
Магда си пое дълбоко дъх, за да си събере мислите.
— Ами, когато неотдавна един човек с дарбата от вражеския лагер в Стария свят създаде пътешествениците по сънищата, Баракус ми обясни, че превръщането на хора в оръжия може да означава край за всички ни. Възможностите за противодействие били незначителни. Занимаваше се с този проблем тайно и неуморно. В хода на работата си откри, че пътешествениците по сънищата са създадени с помощта на конструирана магия.
Господарят Рал кимна.
— Това ми го каза и на мен, когато дойде с Плъзгата, за да ме предупреди за пътешествениците по сънищата.
Магда потръпна при споменаването на Плъзгата. Мразеше това създание, направено от жена. Плъзгата винаги й отнемаше Баракус, когато се налагаше той да стигне някъде далеч по най-бързия начин. Беше поредното отвратително творение, което магьосниците бяха създали от човешки същества.
Магда си напомни да не бъде толкова строга. Ако магьосниците не бяха създали някои от тези творения, досега всички да са мъртви или дори по-лошо. Имаше магове, които създаваха оръжия като пътешествениците по сънища с цел да навредят, но имаше и такива, които използваха способностите си, за да създават изобретения, спасяващи живот.
Плъзгата, колкото и да не я харесваше Магда, беше от вторите.
— С Баракус обсъждахме ситуацията и правехме планове как да се справим с пътешествениците по сънищата — продължи Господарят Рал. — Но оттогава не съм чул нищо по въпроса. Не зная какво е успял да постигне Баракус и дали въобще е постигнал нещо. Това е една от причините, заради които съм тук.
— Ами, тъй като Баракус беше наясно как работи магията, успя да тръгне отзад напред и създаде близко копие — вярно, не съвсем работещо — на това, което вярваше, че е представлявала конструираната магия. От това подобие успя да задвижи изкуствена верификационна мрежа. След като успя да я задейства, проследи основните точки и елементи на магията и стигна до мъжете, които вероятно са създали истинската.
Докато я слушаше, Рал вдигна вежди в изненада.
— Забележително. Дори не знаех, че е възможно такова нещо.
Тя кимна утвърдително.