Изповедникът се занимаваше с истината, не с емоциите.
В далечината, върху подиума, съветниците бяха заели местата си зад дългата извита банка. Около тях бяха насядали персонал и секретари. А отзад имаше още и още хора. Докато приближаваше, Магда забеляза старейшина Кадел да седи на най-високия стол в центъра, там бяха и всички останали съветници, без Садлър.
Мерит не се виждаше никъде. След като войниците от охраната на обвинителя го бяха арестували, появяването му в залата на Съвета вероятно би довело до битка, затова той предпочете да остане скрит. Само че се постара да е наблизо.
Магда съзря проблясък на метал дълбоко в сенките между колоните зад Съвета. Предположи, че е от Меча на истината. Поне така се надяваше.
Лотаин, облечен в парадната си униформа, стоеше в cpедата на подиума, където можеше да го видят всички. Банката на Съвета го ограждаше в полукръг. Черните му очи наблюдаваха приближаването й.
Щом Лотаин пристъпи вляво на платформата, няколко официални лица в златни роби препречиха пътя на Магда Тя се изненада, че я спират. Без да знае какво става, ги остави да я отведат вдясно на подиума, където й заповядаха да застане с лице към Лотаин. Единият от тях й прошепна, че тя трябва да остане там по време на церемонията.
Тя не бе очаквала това. Трябваше да е по-близо до Лотаин. Бе очаквала да стои до него. Беше важно да е близо. Трябваше да има възможност да го докосне.
Не че беше далече. Мина й през ума да се опита да се втурне към него, за да го докосне, но Лотаин се държеше непривично предпазливо, което я изпълни с подозрения. Беше я принудил да се съгласи на този брак. Съзнаваше прекрасно, че не й е приятно. Сигурно се опасяваше, че тя може да посегне да го наръга с нож. Но тя не носеше нож. Нямаше къде да го скрие в роклята, ушита й по поръчка за една нощ. С изключение на силата си, тя бе невъоръжена.
Лотаин обаче нямаше как да го знае. Ако тя се спуснеше към него, той най-вероятно щеше да го възприеме като опит за нападение и щеше да използва дарбата си, за да не й позволи да го стигне. Той беше много близо, но и достатъчно далеч, за да я убие, ако реши, така че тя изобщо да не получи шанса си.
Магда не можеше да реши какво да прави. Ако нямаше възможност да го докосне, нямаше да използва силата си. Ако не можеше да използва силата си, целият й план пропадаше. Обзе я нарастващото чувство, че има нещо ужасно не наред.
Мазната усмивка на Лотаин сякаш потвърждаваше опасенията й.
Деветдесета глава
МАГДА НАПРАВИ ВСИЧКО по силите си, за да потисне безпокойството и да се постарае тревогата й, че има нещо дълбоко не наред в плана й, да не я разсейва. Каза си, че след като церемонията започне, вероятно след като Лотаин бъде провъзгласен за Първи магьосник, Съветът ще трябва да постави двама им един до друг, за да бъдат венчани. Поне такава беше процедурата винаги досега. Каза си, че звучи логично провъзгласяването му за Първи магьосник да стане преди да си е избрал жена. Просто трябва да прояви малко търпение.
— Защо си в бяла рокля? — попита тихо Лотаин от мястото си на около три метра от нея. Беше видно, че не е доволен, но не искаше хората да го чуят. — Казах ти да избереш всеки друг цвят, но не и бял.
— Днес е денят на моето прераждане. Бялото е идеалният цвят за случая.
Погледът му недвусмислено се плъзна от лицето към деколтето й и после обратно към лицето — не изглеждаше доволен. Тя знаеше, че според нарежданията му деколтето й трябваше да разкрива щедро плът.
— Роклята изглежда недопустимо семпла — изръмжа той. — И… скромна за такова грандиозно събитие.
— Нима те вълнува повече роклята, отколкото онова, което е под нея?
Погледът на Лотаин я обгърна за пореден път, проследи как платът е ушит така, че да подчертава всяка извивка на тялото й. Гледката изпълни черните му очи с добре прикрити, неразгадаеми мисли.
Роклята, ушита от избрания от Магда бял сатен, беше без никаква украса. Шивачката бе следвала указанията на Магда стриктно и до последния детайл. Кройката обгръщаше формите й по начин, който й придаваше женственост и изящество така, както никоя дантела и шевица не биха могли.
Деколтето беше квадратно. То допълваше идеално кройката на роклята и добавяше допълнително елегантност на изпълнението. Магда никога не бе виждала такава рокля Всъщност никой от присъстващите не беше виждал такава рокля — тоест търсеният ефект бе постигнат. Вместо да привлича вниманието към себе си в опит да постави рамки на красотата, тази рокля разкриваше красотата на самата жена, която я носеше.