Но тя бе замислена да бъде нещо повече от просто рокля с необичаен вид. Беше дълговечен символ.
Беше рокля на Изповедник.
Лотаин я стрелна с лъстива усмивка, преди да насочи вниманието си към множеството.
— Това събитие би трябвало да е радостно — каза той достатъчно високо, за да се чуе в просторната зала. Тълпата притихна, хората не бяха сигурни какво иска да каже. — Боя се, че докато тече церемонията за провъзгласяването ми и Първи магьосник и прочие, сватба няма да има.
Получили отговор на незададения си въпрос, хората изригнаха в коментари. Повечето бяха недоволни да чуят тази новина. Магда бе не по-малко изненадана от всички останали. Лотаин вдигна ръце, за да призове към тишина.
— Съжалявам, че се налага да ви съобщя това на толкова късен етап, но самият аз научих истината едва преди малко — научих, че Магда Сеарус се е съгласила да стане моя жена, водена от користни цели. Всъщност причината да го направи е чудовищна.
Коварният й план е едновременно безчестен и прост. Оказва се, че единственото й основание да иска да се омъжи за мен е за да ме вкара в леглото си като неин съпруг.
Лотаин остави кикота да обиколи залата, но след малко хората видяха, че той не се присъединява към смеха, и замлъкнаха. Магда по-скоро усети, отколкото видя как зад гърба й пристъпват войници. Нямаше къде да избяга.
— Искаше да ме вкара в леглото си като свой съпруг — повтори той високо, така че всички да чуят, с обвинителния тон на главен обвинител, — защото възнамеряваше през нощта да ме прониже с нож. Възнамеряваше да се омъжи за мен, за да може да преодолее охраната на тези смелчаци, които ме охраняват, и да се доближи достатъчно, за да може да ме убие, докато спя до нея.
Посочи я с ръка и обходи с очи залата.
— Нали разбирате — Магда Сеарус е предател. Но не просто обикновен предател. Тя е архитектът на всичките странни убийства, които се случиха напоследък в Кулата. — Вдигна ръка, за да предотврати евентуални въпроси. — Внимателно проучих подмолните й действия. Явиха се множество свидетели. Свидетелстваха, че са я виждали да се промъква навън нощем, криейки лицето си, да се среща с тайнствени хора в сенките.
Магда го изгледа. Двама от личните телохранители на Лотаин я сграбчиха за ръцете изотзад, за да не й позволят да се приближи до Лотаин.
— Обвиняваш ме в предателство, защото някой ме бил видял навън нощем? Къде са доказателствата за такива обвинения! — провикна се Магда през подиума.
— Доказателства? Искаш доказателства? — Той огледа изумената тълпа, която наблюдаваше сцената внимателно и с унес. — Да, мисля, че е нужно доказателство.
Махна с ръка към главите на хората, застанали зад банката на Съвета, и група мъже извлачиха някой от сенките. Беше Тили. Окървавена и мръсна. Потъналото й в кръв лице изглеждаше отпуснато, почти безжизнено, счупената й ръка — също.
— Тази жена — продължи Лотаин — е от персонала на Кулата. Навярно мнозина от вас са я виждали, без да обръщат никакво внимание на заниманията й. Оказва се, че изпечен и умен престъпник, само че ние успяхме да я принудим да признае участието си в престъпленията, които лейди Сеарус е вършила срещу Средната земя. Тази жена е била водач на лейди Сеарус из долните нива на Кулата, където двете заедно са убили нашата спиритистка.
Тълпата ахна. Хората бяха чули ужасяващи истории за убийството на Исидора. Залата зашушука, отвън напираха още и още желаещи да чуят какво се говори вътре.
Магда не каза нищо. Знаеше, че е безпредметно. Никои нямаше да я чуе, а и Лотаин просто щеше да използва дарбата си, за да й затвори устата. Тя можеше да освободи силата си срещу мъжете, които я държаха, но би било чиста загуба Мерит я бе предупредил, че използването на Изповедническата й сила ще я изцеди и остави без никаква енергия за часове наред, дори за дни, преди да може да я призове отново.
Тя не искаше да проиграва единствения си шанс с единственото оръжие, което имаше, върху войниците. Така нямаше да постигне нищо. Взря се в сенките, запита се дали Мерит би могъл да направи нещо. При всичките тези магьосници и войници в залата би било глупаво да опитва, но тъй като познаваше Мерит, знаеше, че това не би го спряло да направи нещо.
Лотаин пак вдигна ръка, за да призове към тишина.
— Тази жена призна целия заговор. — Обърна се към Тили и повдигна брадичката й. — Нали?
Изпълнените със страх очи на Тили се преместиха от него към Магда. По мърлявото й лице се изтърколиха сълзи.
— Кажи каквото иска да чуе — каза й Магда тихо, поверително. — В момента е безсмислено да казваш истината. Кажи му каквото иска да чуе.