Тили се чувстваше засрамена.
— Но…
— Знам какво са ти сторили — прошепна Магда — и не те виня. Не пропилявай живота си напразно. Кажи им каквото искат да чуят.
— Истината е ценност — пророни Тили.
— Ще бъде — увери я Магда, — но не от теб, не сега. Направи каквото ти казвам. Кажи му каквото иска да чуе.
Тили вдигна лице към тълпата, по лицето й продължаваха да текат сълзи.
— Това, което казва обвинител Лотаин, е… — Не можеше да изрече думата. — Така е, както казва. И двете сме изменнички.
— Изменнички — повтори високо Лотаин, — които, тя признава, са убили не един и двама от най-ценните ни хора. Няма справедлива присъда за такива тежки престъпления. Заслужават екзекуция!
Деветдесет и първа глава
НЯКОИ ОТ ХОРАТА В ТЪЛПАТА вдигнаха юмруци, като даваха шумен израз на гнева си срещу тайнствените убийства, неприятния обрат на войната и всички други проблеми, чуха се викове Тили и Магда да бъдат незабавно екзекутирани.
Други в тълпата обаче изглеждаха обезверени, объркани, сякаш не знаеха какво се случва. Би трябвало да е ден на радостна сватба, на обединение в Кулата, на надежда в тези тъй размирни времена.
Тук-там хора избухнаха в сълзи. Други отвръщаха лица. Бяха вярвали на Магда така, както на Баракус, а сега доверието им бе разколебано, дори разбито на пух и прах. По някои измъчени изражения Магда можеше да види, че хората са се почувствали предадени, излъгани.
— Защо лейди Сеарус е сторила всичко това? — попита иззад банката старейшина Кадел и гласът му отекна над тълпата.
— Нали разбирате — продължи Лотаин, — планът й от самото начало е бил да ме дискредитира. — Извърна се от старейшината и заговори на тълпата. — Тя знаеше колко резултатна е работата ми като главен обвинител. Аз разследвах, повдигах обвинения и екзекутирах много от съучастниците й изменници. Бях стигнал до сърцевината на заговора им и тя се е уплашила да не разкрия коварните й планове. Искаше да ме спре, за да не разоблича останалите изменници тук, в Кулата, за да могат да продължат да саботират нашите усилия, затова тя отправи безпочвени и безумни обвинения към мен с надеждата не само да ме изкара от равновесие, но и да ми попречи да изпълнявам дълга си към нашия народ.
Но понеже толкова много от вас, добри хора, продължавахте да вярвате в мен непоколебимо, нещата не се получиха точно така, както се бе надявала тя. Тя стана нетърпелива и реши да използва женски хитрости, за да се намести в живота ми, като си проправи път до моето сърце. Отначало повярвах на искреността й, както и мнозина от вас, но в крайна сметка започнах да прозирам коварните й кроежи.
Откъм тълпата се чуха гневни възгласи Магда да бъде обезглавена.
Въпреки че войниците я държаха за ръцете, тя успя да извърти и повдигне ръката си така, че хората да видят пръстена й със символа.
— Символът върху този пръстен е в сърцевината на това, което се случва — успя да каже тя на вторачените в нея хора — Лотаин и хората, на които е верен, искат да намерят начин да пробият този символ. Ако успеят, всички вие ще умрете, но това няма да сложи край на мъките ви. Ако те го пробият, вашите души никога няма да попаднат в обятията на добрите духове. Вместо това те ще се скитат между световете, изгубени за вечни времена.
Вълната тревожни шушукания за пореден път обиколи залата. Магда знаеше, че никой от присъстващите не може да види какво има на пръстена, но по този начин съумя да предизвика любопитството им. Лотаин не пропусна да го отбележи.
— Какво има там? — попита той.
— Нещо, от което се боиш — каза Магда с дръзка усмивка.
Щом Лотаин я видя да се усмихва, тръгна през подиума към нея.
— Дай да видя. — Направи знак на войниците да пуснат ръцете й, за да може той да види пръстена. — Чу ме — дай да видя какво има там.
Магда вдигна ръка, за да му покаже пръстена с Милостта, но внимаваше да не влиза в обсега на Лотаин.
— Това ли? Даде ми го Мерит.
Беше й го дал, за да може тя да се върне отвъд воала. Магда бе последвала линиите на Милостта и бе намерила обратния път. Тя бе изживяла онова, което представляваше Милостта.
Магда го увери, че в неговите ръце се чувства в безопасност, че разчита на неговата закрила. И тогава той й даде пръстена. Каза й, че иска тя да го носи като символ за неговата закрила.
За нея това означаваше повече от всичко друго, което бе получавала в живота си.
Означаваше всичко.
— Мерит ли? Мерит е изменник и той също бе арестуван — обясни на тълпата Лотаин, преди да се обърне към Магда. — Защо ще дава той толкова важен и свещен предмет на теб, едно нищожество?