— Какво ще заповядате, Господарке.
Двама от най-близкостоящите войници, все още в опит да се отърсят от болката, успяха да се надигнат на крака. Едновременно извадиха оръжията си и се спуснаха към Магда.
Мерит, който се бе появил откъм близките сенки, простря напред лявата си ръка с дланта нагоре. Едновременно с това той изтегли меча с дясната си ръка. Мълнията сила, която освободи, пробяга през подиума, предизвиквайки треперлива вълна, и се стовари върху двамата войници с мощта на лавина. За секунди мъжете се превърнаха в купчина обгорени кости и плът. Щом паднаха на пода под формата на неразпознаваема кървава пихтия, в посоката, в която се бяха затичали, отхвърчаха пръски кърваво месо. По нищо не личеше, че двамата някога са били хора. Замириса на опърлена плът и коса.
Тази недвусмислена демонстрация на сила накара повечето мъже в зелени туники да останат по местата си. Магда за пръв път виждаше дарбата да се използва по такъв шокиращ начин. Същото важеше и за другите присъстващи в залата.
Неколцина войници от по-задните редици обаче, едри мъжаги, забелязали, че другарите им са в опасност, се притекоха на помощ, готови да влязат в безмилостна битка. Мерит вече се завърташе, мечът му описваше плавна дъга. Щом острието закачи войниците, във въздуха изригна кървава мъгла. Парчета кости се стовариха върху колоните с потресаващ звук. Мерит вилнееше, освободил яростта на меча.
Битката нахлу в залата на Съвета, войниците падаха като покосени от меча на Мерит или застигнати от мълнии сила в мига, щом понечеха да се спуснат към Магда. Мерит не позволи на никого да припари дори на далечно разстояние от нея. Всеки опит завършваше с незабавна смърт.
В притихналото сърце на хаоса, свит в краката на Магда, Лотаин сключи длани.
— Моля те, Господарке, заповядай ми.
Магда огледа вилнеещата наоколо битка, после сведе очи към Лотаин.
— Кажи на хората си да престанат. Изправи се и им заповядай да спрат.
Лотаин скочи на крака.
— Спрете! — извика. — Всички вие, които сте ми служили, заповядвам ви да спрете!
Магда забеляза как през вратата в дъното на залата нахлуват гвардейци от охраната на Кулата, извадили оръжията си; в същия момент войниците със зелени туники от личната охрана на Лотаин се заковаха объркани.
— Кажи им да свалят оръжие и да се предадат на Домашната гвардия — продължи Магда към Лотаин.
— Войници от кабинета на обвинителя — изкрещя Лотаин, — свалете оръжие и се предайте!
Объркани, мнозина от тях се огледаха и предпазливо започнаха да изпълняват заповедта. Другите, които не понечиха да се подчинят, бяха обезоръжени от гвардейците от Домашната гвардия. Неколцината, които решиха да се противопоставят и не се вслушаха, бяха повалени. Не след дълго всички войници от личната охрана на Лотаин бяха или мъртви, или покорени.
Мъжете в зелени туники, които държаха Тили, също откопчаха ремъците на оръжейните си колани и ги оставиха да тупнат на пода, докато гвардейците се приближиха край тях. Оставена без никой да я държи, Тили се строполи на земята.
Магда направи знак на една млада чародейка, която стоеше наблизо в предните редици на зрителите.
— Давина, ако обичаш, би ли помогнала на Тили?
Чародейката кимна, повдигна полите си и забърза към подиума, за да се заеме с лечението на жената.
Старейшина Кадел скочи на крака.
— Какво означава това безчинство! Магда, какво си мислиш, че правиш!
— Сядай — скастри го тя със смразяващ глас. — Обвинител Лотаин съвсем скоро ще си признае всичко и ще разберете истината.
— Истината ли? Какво според теб…?
— Казах да седнеш… — повтори тя през стиснати зъби. Видял погледа в очите й, той се отпусна обратно в стола си.
Деветдесет и втора глава
— Е — ОБЪРНА СЕ МАГДА към Лотаин, щом задъханият Мерит застана до нея, — искам да кажеш на всички на кого служиш.
Тълпата, която никога не беше виждала нищо подобно и не разбираше какво става, пристъпи напред. Морето от лица се простираше докъдето стигаше погледът на Магда. Всички запристъпваха напред, за да чуят по-добре.
Лотаин пак се отпусна на колене, пак сключи длани пред себе си и я погледна с облещени очи, изпълнени с отчаяно желание да й достави удоволствие.
Тя винаги бе смятала обвинителя за внушителна фигура, мъж с авторитет, от когото се бояха както заради умението му да преследва жертвите си, така и заради застрашителната му осанка. Сега Лотаин изглеждаше слаб и безсилен. И вероятно беше точно така. Нямаше и следа от предишната му личност.