Въпросът й го хвърли в голяма обърканост, той се поколеба.
— Не съм убеден, че ви разбирам, Господарке.
Магда смръщи чело и погледът й се плъзна по бялата й рокля и стигна до него.
— Въпросът е прост. На кого служиш? Отговори.
— На теб, Господарке! Служа на теб и на никой друг!
Магда стрелна с очи Мерит.
— Това не е правилният отговор — прошепна тя.
— Трябва да бъдеш по-конкретна — също шепнешком каза Мерит. — Той се опитва да следва точно инструкциите ти.
Магда разбра. Тя върна вниманието си върху загриженото лице в краката си, застинало в очакване на нейните желания.
— Не, нямах предвид това…
Лотаин изплака в болезнен стон, осъзнал, че не е удовлетворил желанието й. Свлече се на пода и сграбчи края на изповедническата й рокля.
— Съжалявам, Господарке! — проплака. — Моля те, прости ми! Ще ти кажа всичко, което искаш да чуеш!
— Искам да чуя истината. Питах те на кого се бе заклел във вярност, преди да станеш покорен мой роб.
По сбръчканото му лице се изписа облекчение, най-сетне разбра какво се иска от него и как да направи така, че господарката му да е доволна. Отпусна се назад на петите си.
— Служех на император Сулакан, Господарке. Бях негов шпионин. Изпълнявах волята му.
Тълпата ахна. Част от хората продължаваха да помагат на пострадалите, които се гърчеха от болка на пода, докато хората отзад напираха да се доближат до подиума, за да чуват.
— Как е възможно това? — попита един от по-възрастните магьосници отпред. — Как е възможно нашият обвинител да е бил верен на Сулакан, а дори да е било така, от къде на къде ще ти го признава?
Магда направи знак на Мерит и едва сега забеляза колко кръв има по него. Сепна се за секунда, докато го огледа, после се обърна към вторачените в нея лица.
— Това е магьосник Мерит. Той е Сътворител.
Из тълпата се заизвиваха вълни от шушукане. Според някои хора Сътворители не съществуваха, бяха измислица. Други знаеха, че Мерит притежава дарбата, но нямаха представа, че е Сътворител. Голяма част от хората с дарбата обаче закимаха многозначително, някои дори с гордост.
— Искам всички вие да разберете какво се случи и защо този изменник си признава. Със своята дарба на Сътворител, Мерит създаде изцяло нов вид магия, каквато никога преди не бе съществувала.
При тази новина през тълпата премина екзалтиран шепот. Магда изчака хората да се поуспокоят. Нетърпеливи да чуят какво още ще им каже, те скоро замлъкнаха.
— Тази магия бе създадена конкретно с цел да бъде извличана истината от човек. Докоснат от тази сила, всеки ще разкрие истината, независимо каква е тя, независимо колко виновен е човекът, независимо какви злини е извършил.
Веднъж докоснат от тази сила, всеки, колкото и да им се ще да си замълчат, се променя завинаги и разкрива истината.
Не му е сега времето да се впускам в подробни обяснения за механизмите на работа на самата магия. Пък и в момента няма никакво значение. Сега важното е да разберете, че тази могъща магия действа безотказно. Човек, докоснат от тази магия, признава истината за всичко, за което го попитат. Не може да лъже.
— Що за сила си използвал за това? — попита един магьосник в обикновена роба, който стоеше в предните редици. — Никога не съм чувал за подобна магия.
— Донякъде използвах изчисленията за пробив от седмо ниво — обясни делово, но без да си придава тежест Мерит.
Тук-там из залата се повдигнаха вежди. Магьосници се спогледаха мрачно.
Мерит пристъпи по-близо зад Магда.
— Виждали сте ужасни оръжия, създадени от хора, като например пътешествениците по сънищата. Това тук е създадено, за да ни помага. Тази сила създава нов вид оръжие, което служи на каузата на истината. Това е единственото, което има значение.
Лейди Сеарус доброволно предостави живота си за този опит. Пътуването беше страховито и рисковано, но тя се отправи на него заради всички нас, заради необходимостта да можем да пресяваме истината от измамата и лъжите. Moга да ви уверя, че никой от вас не може дори да си представи какво пожертва тя, за да го направи, нито личните рискове, които пое в името на нашата кауза. В крайна сметка се получи и тя се прероди с тази нова сила.
Мерит вдигна ръка тържествено.
— Позволете ми да ви представя Магда Сеарус, първия Изповедник.
Деветдесет и трета глава
МАГДА ЧУ ДУМАТА „Изповедник“ да преминава от уста на уста, хората в залата я повториха безброй пъти. Лотаин, все още на колене, продължи да я гледа, като търпеливо очакваше по-нататъшни заповеди.