По знак на Магда Куин изведе напред Наджа. Чужденката свали качулката си, за да може Лотаин да я види. Лицето й пламна от гняв. Магда видя опасната аура на дарбата да проблясва в леденосините очи на жената.
Наджа посочи Лотаин.
— Това е човекът, който ме хвърли в тъмницата. Това е човекът, който ме измъчваше и…
Куин я хвана и я дръпна назад, защото тя понечи да се нахвърли върху Обвинителя и да го срита между краката.
— Трябва ни в състояние, което му позволява да говори — прошепна той в ухото й. — Магда трябва да изтръгне от него цялата истина. Остави я да го направи.
Наджа, с яростно повдигащи се гърди, стисна здраво устни и погледна Магда в очите. Магда видя, че чародейката е на ръба да избълва срещу Лотаин такава сила, че да го превърне в димящ труп.
— Знам — прошепна едва чуто Магда. — Знам.
— Дължа живота си на вас двамата — каза Наджа на Магда и Мерит. — Както аз, така и всички останали. Доверието ми е най-малкото, което мога да предложа в замяна.
Най-накрая тя се отдръпна и кимна на Магда да продължи.
— Коя е тя? — обърна се Магда към Лотаин, вдигнала ръце към Наджа. — Кажи на всички тук коя е тази жена и какви са й били задълженията, преди да дойде в Кулата. Кажи им какво знаеш за нея.
Лотаин огледа втренчената в него тълпа и отговори без колебание:
— Тя е дезертьор от Стария свят. Дойде тук да помага за каузата на Средната земя. Била е спиритистката на император Сулакан. Познава работата на магьосниците от Стария свят. Знае как са използвали мъртвите, за да служат на целите на император Сулакан. Тя знае как можем да контролираме душите на мъртвите, за да накараме труповете им да изпълняват желанията ни. Знае и за полухората и как можем да крадем душите им.
Множеството, което стоеше притихнало, нададе викове на ужас. Хората бавно започваха да осъзнават истинските размери на заплахата от Стария свят. Повечето от тях никога не бяха чували за подобни неща.
— И какво направи ти, когато тя дезертира и дойде да ни помага? — попита го Магда.
— Оковах я, изпратих я в тъмница и я изтезавах.
— Защо я хвърли в тъмница? — продължи Магда.
Той се наклони напред, доволен, че може да отговори на въпроса и да удовлетвори господарката си.
— За да гарантирам, че няма да може да помага на магьосниците и чародейките в Кулата, които се опитват да защитят Средната земя и да се противопоставят на заплахата от Стария свят. Не искаме тя да сложи край на това, което правим тайно с мъртвите, нито да ни пречи да избиваме важни хора — Очите му плувнаха в сълзи. — Съжалявам, Господарке. Исках да нараня и теб. — Пак се свлече на земята, вкопчен и бялата й рокля. — Моля те, прости ми!
— Млъкни и ме погледни.
Той веднага се стегна и я погледна.
Магда изпита внезапен ужас.
Не бе взела нещо предвид.
Погледна надолу към Лотаин.
— Знаеш ли за пътешествениците по сънищата?
— Да, Господарке.
— Тук има ли пътешественици по сънищата… в момента… скрити в главите на присъстващите… да ни наблюдават?
— Да, Господарке.
Не беше го предвидила. Толкова се притесняваше как ще накара Лотаин да си признае пред всички, толкова й се искаше да разкрие предателството, че не беше помислила за пътешествениците по сънищата, които евентуално наблюдават заедно с всички присъстващи.
Един мъж с подивял поглед и изпънати напред ръце нададе кръвожаден вик и се спусна към Лотаин.
Мерит, разбрал какво става, изстреля ръката си напред точно навреме, за да повали летящия към Лотаин мъж със силата си. Онзи потрепери, щом магията го застигна, и се строполи мъртъв в краката на Магда. Беше човек от техните, не беше предател — просто пътешественик по сънищата го бе превърнал в убиец.
Докато няколко войници издърпваха трупа встрани, Магда огледа шокираните лица.
— Това беше пътешественик по сънищата, вмъкнал се в ума на един от нашите хора, за да убие свидетеля, с който разполагаме.
Хората отстъпиха, зяпнали трупа, който изнасяха покрай тях, използван от пътешественик по сънищата, за да бъде превърнат в убиец. Изведнъж всичко стана твърде истинско в очите на хората, които бяха предпочели да вярват, че не е възможно пътешествениците по сънищата да се вмъкват в главите на хора в Кулата.
Тук-там из залата се надигнаха ужасяващи писъци, а неколцина магьосници се хванаха за ушите и започнаха да се мятат, раздирани от ужасна агония. Около жертвите се образуваха кръгове от хора, които отстъпваха назад, стреснати от кръвта, бликнала от ушите и носа на магьосниците — нещастниците, задъхани, притискаха главите си с длани и се опитваха да потушат непоносимата болка. Давеха се в кръв и я избълваха на тлъсти храчки.