Магда разбираше прекрасно какво се случва. Вече го беше преживяла. Спусна се към ръба на подиума, близо до хората.
— Чуйте ме! — извика високо, така че да я чуят. — Чуйте ме, иначе някои от тях ще умрат! Трябва да ме чуете и да правите точно каквото ви кажа!
Лицата с надежда се обърнаха да я погледнат. Някои отчаяно се опитваха да помогнат на гърчещите се.
— Пътешествениците превземат умовете ви! — изкрещя Мерит, застанал до Магда. — Възнамеряват да ви убият! Имате само един шанс за живот!
— Господарят Рал създаде магия, с която да защити хората от пътешествениците по сънищата — продължи Магда. — Отдаването на Господаря Рал ви свързва с него посредством тази магия. Тя ще ви пази от пътешествениците по сънищата. Нямате време за губене! На колене! Веднага!
Голяма част от присъстващите изпълниха разпореждането.
— Но как е възможно подобно нещо? — попита един от обърканите магьосници. — Изключено е връзка на такова oгромно разстояние да постигне такъв резултат.
— Напротив, възможно е! — отвърна Мерит. — Знам, защото допринесох за създаването на магията. Точно както един пътешественик по сънищата може да действа отдалеч, така работи и връзката с Господаря Рал. Знам, защото лично проведох всички тестове от вътрешната страна на верификационната мрежа. Изпробвах я с пътешественик по сънищата. Сега слушайте Магда и правете точно каквото ви каже, иначе пътешествениците по сънищата ще се промъкнат в ума ви.
— Но не разбирам…
— Няма време за спорове и обсъждания! — Мерит посочи един свлечен на колене мъж на предната редица, от чиито уши бликаше кръв. — Ако искате да бъдете удобна мишена на пътешествениците по сънищата, не я слушайте!
Всички, които все още стояха прави, включително магьосникът, задаващ въпросите, паднаха на колене.
— Всички! — извика Магда. — Наведете се напред, опрете чело в пода, отворете съзнанието си за думите и повтаряйте след мен! Трябва да го направите три пъти! Ако искате да живеете, повтаряйте думите след мен!
Просторната зала се изпълни с викове — едни потвърждаваха, че са готови да го направят, други плачеха, трети я умоляваха да побърза.
— За да бъдете защитени, трябва да направите следното — продължи Магда с ясен глас. — Повтаряйте след мен: „Господарят Рал ни води“. — Гласовете отекнаха, докато тълпата повтаряше думите. — „Господарят Рал ни учи“ — продължи Магда в напрегнатата тишина. Тези, които бяха поразени от пътешествениците и се гърчеха в болка, окървавени, повтаряха отдаването наред с всички останали, както самата тя бе сторила преди. — „Господарят Рал ни пази“. — Тя казваше изреченията едно по едно и всички повтаряха след нея. — „В светлината ти процъфтяваме“. — Тя изчака ехото да заглъхне, за да не би някой да пропусне някоя дума. — „Милостта ти ни закриля“. — Замлъкна, после продължи. — „Мъдростта ти е нашето смирение“ — повториха всички в един глас. — „Живеем само за да ти служим.“ — Тя огледа всички сведени глави, докато произнасяше последното изречение: „Животът ни ти принадлежи“.
Ехото от последните думи на отдаването, произнесени в унисон, най-после заглъхна. За всеки случай Магда ги накара да повторят всичко още два пъти.
Когато трите отдавания приключиха, поразените жертви се отпуснаха облекчено. Дадоха знак на хората, които се опитваха да се погрижат за тях, че отдаването е проработило. Новината, че след като са направили онова, което им е казала Магда, е дало резултат и е спасило избраните жертви от лапите на пътешествениците, се разпространи из претъпканото помещение като горски пожар.
— Честито! — каза Магда на всички. — Предприехте важна крачка за спасяването на Кулата от пътешествениците по сънищата. Трябва да кажете на всеки, който не беше тук днес. Всички трябва да направят отдаването към Господаря Рал, за да бъдат предпазени посредством връзката. Не можем да си позволим сред нас да остане незащитен човек.
Деветдесет и четвърта глава
— СТРАХ МЕ Е — каза Магда на хората, които вече бяха повече от любопитни да чуят какво още има да сподели с тях тя, — че освен пътешествениците по сънищата има и други опасности сред нас тук, в Кулата.
Тя посочи към мъжа, който все още бе на колене пред нея
— Предателят Лотаин отдавна подкопава способността ни да защитаваме себе си. Доста време се грижеше всички опити за противопоставяне на заплахата да бъдат разкривани пред врага и оръжията ни да бъдат неефективни, за да отслабне армията ни и да отстъпи пред ордите на император Сулакан. Намерението на Лотаин беше да завземе властта и Кулата, като бъде провъзгласен за Първи магьосник, за да може по-късно да предаде всичко в ръцете на врага.