Двамата съветници, пламнали, скочиха на крака.
— Това е най-нелепата история, която съм чувал! — извика Уестън. — Не може да вярвате на продукта на такава злокобна магия!
— Всичко това са лъжи! — додаде Гаймър. — Не може да вярвате на бълнуванията на този човек!
Магда не им обърна внимание, докато войниците обграждаха двамата.
— Някой друг? — попита Лотаин.
— Разбира се. — Той понечи да вдигне ръка, за да посочи.
Старейшина Кадел разпери ръце. През подиума прелетя кълбо от магьоснически огън. Кълбото от течен огън се завъртя през помещението и изфуча към тях, превърна се в смъртоносен ад, който изсъска застрашително. Мекото жълто сияние озари изумените лица на зрителите.
В залата изригна паника.
Деветдесет и пета глава
МЕРИТ СЕ СПУСНА КЪМ Магда и докато я избутваше от пътя на смъртоносните пламъци, й изкара въздуха от дробовете. Магьосническият огън озари всичко и всички в яростното сияние на жълтеникавооранжевите пламъци. Куин, Наджа и генералът се хвърлиха в другата посока точно навреме.
Магьосническият огън се стовари върху Лотаин с болезнен тътен, който Магда усети дълбоко в гърдите си. Течният ад изригна над Лотаин. Капки смъртоносен огън се разхвърчаха във въздуха и паднаха сред хората. Чуха се писъци някои от паника, други от предсмъртна болка.
Нищо не можеше да се сравни със смъртоносната жестокост на магьосническия огън. Беше с плътна консистенция и залепваше плътно в тялото на жертвата, като прогаряше до кост. Хората, върху които бяха попаднали пръските от него пищяха, докато безуспешно се опитваха да загасят огнените искри.
Лотаин за кратко се замята в агония, движенията му скоро се забавиха, докато огнената геена го поглъщаше. Огънят беше толкова силен, че човек не можеше дори да го гледа Ръцете му, същински ярко пламнали факли, се разпаднаха, докато мъжът се сриваше на пода, превръщайки се в горяща черна маса.
Между тълпата се спуснаха родени с дарбата, които се заеха да потушат капките огън, отхвръкнали по хората. Други се бяха надвесили над пострадалите и се опитваха да помогнат. За част от ранените нямаше надежда. Навсякъде се чуваха крясъци.
— Лъжец! Всичко това са лъжи! — викаше старейшина Кадел, изправен край по-високия си от останалите столове в средата на банката на съветниците. — Тази Изповедническа сила е проклятие, което отприщва само ужасни лъжи. Съветът забрани на Мерит да създаде такава сила, защото знаехме, че това ще се превърне в тиранична магия, която ще пороби всички ни!
Наджа, чиито леденосини очи бяха по-студени от всичко, което Магда бе виждала някога, посочи старейшината и се обърна към тълпата.
— Изразът „тиранията на магията“ е извинението на император Сулакан да започне тази война. Това е прикритие за същинската му цел да обезоръжи всеки, който излезе насреща му. Той иска да унищожи магията, за да отнеме всяка възможност някой да му се противопостави по достоен начин.
— Лъжкиня! И тя също! — посочи и Магда старейшина Кадел. — Тя е предател! И двете са предателки! Това е тиранията на магията точно пред очите ви! Тази имитация на Изповедническа сила е злонамерен акт на безскрупулен магьосник, имащ за цел да унищожи доброто и да контролира живота ни!
Арестувайте я! — извика старейшина Кадел и взе да ръкомаха яростно към близките войници. — Лейди Сеарус е изменник! Лотаин го доказа! Трябва да бъде екзекутирана. Трябва да…
Думите на старейшината увиснаха във въздуха, прекъснати от мощна вълна от сила, изпратена от съветник Садлър върху него. Старейшината отстъпи назад, олюлявайки се, ръцете му започнаха да драскат във въздуха, пръстите му бяха обгорени и на плюски. Успя да нададе мигновен вик, преди треперещата му плът да се стопи и изчезне, оставяйки оголен череп. Очните му ябълки се отвориха и очите му се втечниха. Съсухрените му устни се отрониха и разкриха усмивка на скелет.
Старейшина Кадел падна мъртъв на банката на Съвета — димящ труп.
Съветници Клей и Хамбрук наблюдаваха с мрачни лица как войниците извеждаха Уестън и Гаймър извън залата.
— Срамувам се, задето лековерно позволихме на старейшините Кадел, Уестън и Гаймър да ни заблудят — обади се съветник Хамбрук. — Да не говорим за обвинител Лотаин.
— Откъде да сме сигурни, че вие двамата не сте били участници в заговора? — попита подозрително генерал Гръндуол, като изгледа единствените двама останали съветници. — Лотаин е мъртъв. Не може да ни каже дали сте негови съмишленици или не.