— Една нощ го видях. Беше стряскащо създание от светещи линии, които си проправяха път по въздуха. Баракус задейства мрежата около себе си, за да проследи възлите. Умирах от страх за него, докато се носеше неподвижен вътре в мрежата.
Той я изгледа така, сякаш я виждаше в нова светлина.
— За човек, който не притежава дарбата, определено я разбиращ доста добре. Съмнявам се, че един от сто родени с дарбата би могъл изобщо да схване това, което току-що ми разказа. — Господарят Рал махна нетърпеливо с ръка и я подкани да продължи: — И какво направи Баракус после?
— Установи контакт с една група със смътна репутация. Никога не съм ги виждала и не зная кои са, но подозирам, че може да са били борци от съпротивата от Стария свят. Срещаше се с тях тайно и ги изпрати на тайна мисия в Стария свят.
Господарят Рал повдигна въпросително вежди.
— Съветът знаеше ли за това?
— Никой не знаеше. Магията реплика, изкуствената верификационна мрежа, активирането й и проследяването на възлите, срещите в потайна доба среднощ с онези мъже — никой не знаеше нищичко за това. Баракус каза, че сега, когато пътешествениците по сънищата вече са реалност, всичко би било застрашено, ако някой разбере дори най-малката подробност.
Неотдавна се прибра няколко часа преди зазоряване и ми каза, че пратениците му са сполучили да изтребят групата магьосници от Стария свят, създали магията на пътешествениците по сънищата. Не би могъл да сподели въодушевлението си с друг освен мен. Почти се разплака от облекчение и каза, че това означава, че подобна конструирана магия по никакъв начин вече не може да се реализира.
Господарят Рал въздъхна с облекчение.
— Това потвърждение се надявах да чуя. Не мога да си представя как е успял да извърши този подвиг, но цялото човечество дължи на Баракус огромна благодарност. — Той отново се намръщи. — А самата конструирана магия?
Магда се наведе по-близо и сниши глас.
— Когато се прибра у дома онази нощ, Баракус ми каза, че мъжете не просто са успели да унищожат създателите на пътешествениците по сънищата, ами и откраднали конструираната магия и я донесли тук. Дали я на Баракус.
Господарят Рал изглеждаше истински потресен.
— Не.
— Да — кимна отривисто тя. — Баракус ми показа малката кутийка, издълбана от кост, със стени и капак, пришити с каишки от изсушени ивици човешка плът. Вътре имаше нещо, увито в еленова кожа. Той го извади и разгъна кожата, за да ми покаже, че в нея е увито нещо обло с размер на кокоше яйце. Беше черно като безлунна нощ, все едно бе изковано в най-тъмните дълбини на Подземния свят, а по повърхността му се гонеха сенки. Изглеждаше така, сякаш самата смърт го бе внесла в света на живите. — Магда притисна с длани стомаха си, който бе станал на възел. — Зловещото кълбо сякаш можеше да изсмуче дори светлината в стаята.
Отдалечи се от спомена и отново погледна Рал.
— Когато Баракус отвори магията чрез дарбата си, тя се възпламени в рамка, надвишаваща ръста му. Представляваше структура от хиляди искрящи, цветни линии, свързани една с друга в заплетена, кръгла плетеница, много подобна на верификационната мрежа, която бе създал по-рано. Беше едновременно красива и ужасяваща. Баракус каза, че ако тази мрежа се използва по предназначение, би трябвало да обгърне човека, предвиден да стане пътешественик по сънищата.
Магда отстъпи няколко крачки към тъмния ъгъл на стаята.
— Не мога да си представя какво им е било на хората, влизали вътре с цел да бъдат превърнати в нещо различно от това, което са се родили. Не мога да си представя какво е да си позволиш да се превърнеш в оръжие, създадено с магия.
Алрик Рал я изгледа за момент, а след това мълчаливо я подкани да продължи историята.
— И кога Баракус успя да я деактивира?
— Да я деактивира? — Тя погледна през рамо и видя мрачния му вперен поглед. — Не я е деактивирал, за съжаление. Каза, че е прекалено сложно да се развали такова нещо. А и не беше сигурен дали изобщо е възможно.
Господарят Рал потърка брадата си, докато размишляваше.
— Къде е тогава?
Тя поклати глава.
— Взе я със себе си в Храма на ветровете, за да я заключат на сигурно място.
— Храмът на ветровете! — Господарят Рал въздъхна дълбоко с облекчение. — Това е най-хубавата новина, на която можех да се надявам. А още по-хубавото е, че създателите на тази магия са мъртви, а в Стария свят едва ли замислят друга подобна.
— Така изглежда. Баракус унищожи заплахата, така че може би все пак не сме на ръба на унищожението.
Рал положи ръка на дръжката на меча си.
— Каза ли ти дали е успял да спре силата, която вече бе освободена тук, в света на живите? Успял ли е да унищожи онези пътешественици по сънищата, които вече са били създадени?