— Изповедник Сеарус — тихо го поправи Мерит.
Съветник Садлър вдигна пръст и се обърна към тълпата.
— Исках да кажа „Изповедник Сеарус“.
Титлата явно се хареса на хората.
Деветдесет и осма глава
ЩОМ МАГДА И МЕРИТ заобиколиха по коридора, обикалящ околовръст вътрешността на голямата кула, и влязоха в каменната стая при кладенеца на Плъзгата, Куин, чул стъпките им, погледна през рамо. Като видя, че са те, остави перото и се изправи. Доволен, че ги вижда, затвори дневника, в който пишеше, и го остави при купчината други.
— Магда, как се чувстваш? — попита той, докато минаваше покрай кладенеца на Плъзгата, за да ги посрещне.
Тя се усмихна.
— Една нощ сън направи с мен чудеса.
Тя огледа кладенеца, но Плъзгата не се появи да погледне посетителите. Магда не можеше да каже, че е недоволна от този факт. Плъзгата сигурно беше някъде на път.
— Как са нещата? — поинтересува се Куин.
Мерит отпусна дланта на лявата си ръка върху ефеса на меча си.
— Тази сутрин разговарях с генерал Гръндуол. През нощта гвардейците са заловили повечето от хората, които назова Лотаин. Съвсем скоро ще намерят и останалите. Ще се наложи Магда да използва Изповедническата си сила върху най-упоритите от тях, за да ги накара да признаят подробности, които иначе бихме научили от Лотаин, ако той не бе умрял. Това ще ни даде възможност да сме сигурни, че сме изтръгнали всички изменници и сътрудници.
— Ами съветниците Уестън и Гаймър?
Куин вдигна пръст към кладенеца на Плъзгата.
— Лотаин ни каза, че са използвали Плъзгата, за да пътуват на Юг и да сътрудничат на император Сулакан и неговите главнокомандващи.
Задачата на Куин беше да охранява Плъзгата, за да са сигурни, че тя не е използвана от врага за тайно проникване в Кулата с користни цели. Не друг, а Баракус бе помолил Куин да поеме този ангажимент, след като в Кулата бяха проникнали неколцина опасни хора. Сега всеки, който нямаше право да влезе в Кулата или не беше приятелски настроен, нямаше да доживее да излезе от кладенеца на Плъзгата, след като я бе използвал, за да се промъкне тук.
В началото Куин бе убил не един и двама вражески магьосници, опитали се да проникнат в Кулата чрез Плъзгата. След известно време врагът разбра, че това вече не е начин и опитите за проникване спряха, но Куин и още неколцина магьосници продължаваха да дежурят там, за да не би в някой момент врагът да реши да опита отново, особено с оръжие, в което е превърнат човек.
Куин се почувства лично обиден, когато стана ясно, че двама от собствените им магьосници, доверени съветници, всъщност са били изменници и са използвали Плъзгата за користни цели, без никой друг да разбере.
Магда изгледа Куин многозначително.
— Нямам търпение да чуя искрените изповеди на тези двамата. Те са причинили сериозни щети. Заради тях загинаха голям брой невинни хора. Сигурна съм, че имат много за разказване и ще си кажат абсолютно всичко.
Куин се усмихна.
— Наличието на Изповедник ще бъде огромна помощ в нашите усилия, точно както Мерит винаги е твърдял пред Съвета. Каква ирония, двамата съветници, които бяха такива противници на създаването на Изповедник, да бъдат принудени да изповядат истината за изменничеството си тъкмо благодарение на тази сила. — Насочи вниманието си обратно към Мерит. — Ами пътешествениците по сънищата?
— Генералът спомена, че част от заловените, надявайки се на снизходителност, са готови да сътрудничат и са признали, че са насочвали пътешествениците към ключови фигури. Пътешествениците са наблюдавали работата на тези хора и в някои случаи са упражнили контрола си с цел осуетяване на важни проекти. Били сме систематично контролирани, при това в доста сериозни размери. Страшно е, като си помисли човек за размера на всичко това.
Мерит й се усмихна.
— Магда беше права от самото начало, че има нещо ужасно не наред в Кулата. Без решимостта й да разбере какво се крие зад всичко това нямаше да разберем, преди да е станало твърде късно. Всички ние й дължим живота си. Цялата Средна земя й е длъжник.
— В това няма никакво съмнение — усмихна се и Куин.
Магда всъщност не мислеше, че е толкова нейно дело, колкото на Баракус. Неговата смърт я бе навела на мисълта, че нещо в Кулата не е наред. Именно начинът, по който той бе посегнал на живота си, я бе подтикнал да търси отговори. Тя беше убедена, че е имало причини зад това му решение и те са свързани със спасяването на живота на много хора.
Въпреки всичко тя продължаваше да не е наясно какво стои зад отнемането на живота му. Знаеше само, че е било за доброто на хората. Но й се щеше да бе разбрала конкретната причина.