Продължаваше да не може да го пусне.
— Гвардейците минаха най-напред през всички с дарбата, а после и през останалите обитатели на Кулата, за да са сигурни, че всички са направили отдаването към Господаря Рал — каза Мерит на Куин. — В няколко от случаите се оказа твърде късно. Неколцина магьосници бяха намерени мъртви, явно убити от пътешественици по сънищата, които са приютили не по собствена воля. Както казах, степента на проникване е чудовищна. Никой не бе осъзнавал колко сме били близо до изгубването на Кулата. От края са ни делели броени дни.
Скоро Кулата ще бъде недостъпна за всякакъв вид прониквания — повече от това не можем да направим. Всеки който иска да влезе, ще бъде спиран долу на входа и няма да му се разрешава да продължи, преди да падне на колене и да произнесе отдаването. Разбира се, макар да си мислим, че това ще спре заплахата, не можем да сме напълно сигурни. Влизащите биха могли да не произнасят отдаването искрено. Но точно поради тази причина разполагаме с гвардейци. При всички положения пътешествениците по сънищата повече няма да могат да използват невинни хора за тайно проникване в Кулата и саботиране на усилията ни.
Куин поклати изумен глава.
— Страшна работа. Добре поне, че сложихме край на всичко това и можем да продължим напред, като възобновим усилията си върху здрава почва, а не прогнилото дюшеме, създадено от изменници и шпиони. За нещастие междувременно врагът е стигнал далеч пред нас.
— Имаме много работа, докато ги настигнем — съгласи се Мерит. — Магьосниците, които работят долу, при катакомбите, биват изнасяни дори в този момент. Тогава ще можем да пристъпим към затваряне на цялата област. Вече разработих някои заклинания, които бихме могли да използваме.
— Как е Наджа? — попита Магда.
— Заловила се е здраво за работа и помага на магьосниците. — Куин въздъхна притеснено. — След някои от нещата, които обсъди с мен, ги очаква доста работа. Тя е невероятно интелигентна и ще ни бъде от огромна помощ. Разбира неща, които съм сигурен, че дори един от десет от нашите магьосници не разбира съвсем добре.
Докато Куин разговаряше с Магда, Мерит взе един дневник от редичката, подредена върху масата.
— Нещо против?
Куин се обърна и направи жест с ръка.
— Не, моля, заповядай. Моите дневници са предвидени да бъдат четени от други. Надявам се, че това ще осигури на хората, които ще дойдат след нас, вътрешен поглед към тези размирни исторически времена, също както и аз получавам познание и информация от старите книги, които чета.
Мерит, вече погълнат в текста, отговори с гърлен звук.
Куин се върна към мисълта си и продължи разговора с Магда.
— Като чародейка и спиритистка Наджа притежава забележителни таланти и способности. Ще бъде достойно попълнение и ще продължи да помага на магьосниците така, както преди го правеше Исидора. Ако Исидора се намираше в периферията на доста от нещата и се опитваше да ги проумее, то Наджа е в самия център. В някои случаи успя да стигне до самия корен на неща, които Исидора тепърва започваше да разбира.
Възможно е тя да започне да разбулва мистериите около душите, попаднали в капан между световете. Тя се надява, че ще намери начин да ги упъти през воала.
Огромен късмет е, че Наджа дойде на наша страна. Това ще ни помогне да вникнем по-надълбоко в делата на магьосниците от Стария свят, което е важно, ако искаме да се защитим. Загубата на безценната й помощ несъмнено е била тежък удар върху усилията на тамошните магьосници. — Куин повдигна брадичка и я изгледа. — Надявам се никога да не ми се наложи да се изправя срещу тази жена. Тъй като е израсла на такова странно и екзотично място, тя… е, тя не прилича на никого, когото съм срещал.
— Разбирам какво имаш предвид — увери го Магда. — Още щом я видях, разбрах, че не бива да я подценявам. — Магда погледна Плъзгата. — Някакви новини от Господаря Рал?
— Преди няколко дни, когато си мислехме, че Лотаин ще бъде провъзгласен за Първи магьосник, изпратих спешно съобщение до него посредством книга на пътуванията. — Куин махна с ръка към стената. — Вероятно вече пътува.
— Куин — каза Магда и съсредоточи мислите си, за да може да премине към причината, довела я в стаята на Плъзгата. — С Мерит искаме да споделим с теб някои важни неща.
— Много важни — каза Мерит, като свали дневника, който четеше. — Само че това, което ще ти кажем, трябва да бъде пазено в строга тайна. След като ти го кажем, само тримата ще знаем за него и трябва да си остане така. Завинаги.