Выбрать главу

— Дойдох възможно най-бързо. — Господарят Рал посочи Куин. — Куин ми каза всичко. Явно сте преминали през доста мъчителни събития. — Той се ухили на Магда. — Изповедник, а? Отива ти. — Погледът му се плъзна по дължината на бялата й рокля и той отново се взря в очите й. — Трябва да си призная, че и роклята ти стои добре. Доста добре.

— Благодаря — отвърна тя, като не знаеше какво точно да каже.

— Когато получих съобщението, бях доста притеснен, че по някаква необяснима причина действително ще се омъжиш за този шопар обвинителя. Но трябваше да се досетя. Браво, Магда. Добре свършена работа. Наистина имаше причина да останеш в Кулата, както ми каза, когато се видяхме последния път.

Мерит кимна в съгласие.

— Макар Магда да разкри заговора и просветли всички за предателството на Лотаин, страхувам се, че имаме още много работа, както и една трудна война. Куин каза ли ти за полухората?

Алрик Рал въздъхна и кимна.

— Както и за ходещите мъртъвци.

— Искахме да знаеш срещу какво се изправят войниците ти — обясни Мерит. — Трудно ще се преборят с тези същества. Все още не съм разработил начин, по който да ги държа далеч от нас. Бих ти предложил да предприемеш нещо за всички места, където са заровени покойници, като катакомбите.

— Винаги съм се тревожил за мъжете с оръжие в ръцете или пък за родените с дарбата, които използват магия. Никога не ми е минавало през ума, че ще ми се наложи да мисля за мъртъвци.

— Уверявам те, че и на мен не ми харесва тази работа — добави Куин иззад писалищната си маса.

Една мисъл се въртеше из ума на Магда, но тя не посмя да я изкаже.

— Но — продължи Господарят Рал, докато протягаше врат към вратата, за да се увери, че няма никого наблизо, — трябва да повдигна един важен въпрос. Обаче е строго секретно, да не излиза от тази стая.

Явно на Магда й беше ден за тайни.

— Какво има?

Господарят Рал почеса брадата си, докато търсеше правилните думи.

— Натъкнахме се на нещо изключително важно.

— „Натъкнали“ сте се? — попита Мерит подозрително. — Къде се „натъкнахте“ на това важно нещо?

Господарят Рал въздъхна тежко.

— Беше у един човек, когото убихме. Всъщност избихме доста народ, докато най-после повалим точно този. Когато видяхме колко всеотдайно го защитават, разбрахме, че е някой важен или пък притежава нещо особено ценно. Оказа се второто.

— Е, какво е? — попита Магда.

Господарят Рал опря длани на каменния парапет около кладенеца на Плъзгата и се отдръпна, за да ги изгледа със сините си очи.

— Беше инкрустирано със скъпоценни камъни.

Мерит все още го гледаше невярващо.

— Имаш предвид, че си открил значително съкровище?

— Може и така да се каже. Камъните бяха инкрустирани в кутия. — Той изгледа и тримата многозначително.

— Кутия — повтори Мерит внимателно. — Каква кутия?

Алрик Рал повдигна вежда и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Кутия, черна като сърцето на Кулата, която съдържа неимоверна мощ, ако се сещате накъде бия.

Магда хвърли поглед към Мерит и отново погледна Господаря Рал.

— Какво те кара да вярваш, че тази кутия съдържа голяма сила? Опита ли се да я отвориш?

Той се намръщи, изпълнен с негодувание.

— За глупак ли ме имаш?

— Не — отвърна Магда. — Но каза, че съдържала голяма сила. Какво знаеш за тази кутия?

Той я стрелна с очи.

— Забрави ли, че с Баракус бяхме добри приятели? Той ми е разказвал, че силата на Орден се съдържа в три мастилено-черни кутии, инкрустирани със скъпоценни камъни. Работата е там, че според него кутиите трябваше да са изпратени в Храма на ветровете. — Той изгледа Магда, после Мерит, а после се върна на жената. — А ако са в Храма на ветровете, как така една от тях е в нашия свят, при това в ръцете на мъртвец?

— По-добре да му кажем — прошепна й Мерит.

Магда кимна и въздъхна дълбоко.

— Кутиите бяха откраднати от Храма на ветровете.

— Очевидно. Но кой ги е взел?

Мерит сви рамене.

— Ако трябва да предположа, бих заложил на хората на Сулакан.

— Ами другите две? — попита Магда.

Господарят Рал, все още с кръстосани ръце, въздъхна тъжно.

— Не зная. Намерихме само тази. И трудно ще мога да ви обясня колко народ се наложи да избием, за да се доберем до нея.

— Мога само да си представя — отвърна Мерит. — Но ако ги е отмъкнал Сулакан, съм убеден, че много повече мъже ще дойдат, за да си я върнат.