Магда се усмихна разсеяно.
— Всички сме благородни, Тили. Всяка искрица живот е…
Магда бе принудена да преглътне от страх, че ако изрече само още една дума, ще изгуби баланса.
— …безценна — довърши изречението вместо нея Тили.
Магда успя да й се усмихне.
— Безценна — съгласи се най-накрая. — Може би виждам нещата по различен начин, защото самата аз не съм родена с благородно потекло. — Тя прочисти гърлото си. — Но когато животът свърши — край. Това е положението. Човек се ражда, живее и умира. Няма връщане назад.
Магда се замисли върху собствените си думи и осъзна, че не са съвсем точни.
За пръв път й хрумна, че може би той е донесъл смъртта обратно със себе си, че макар да се бе завърнал от рискованото пътешествие до света на мъртвите, все пак не беше успял да се измъкне от лапите на смъртта. А вероятно и не би могъл.
Тили, зареяна в мисли, разсеяно заопипва връзките на престилката си.
— Не искам да ви разстройвам, господарке — промълви тя накрая. — На вас мога да кажа онова, което не бих си и помислила да споделя с другиго, защото винаги сте била мила с мен и винаги сте се отнасяли с уважение. Но само ако искате да ме чуете. Ако не, само една ваша дума е достатъчна никога повече да не повдигна въпроса.
Магда въздъхна тежко.
— Кажи ми, щом е така.
Тили прокара пръст по долната си устна, докато оглеждаше за последно тъмната стаичка, преди да проговори.
— Долу, в погребалните крипти, господарке, в тунелите, дето проникват надълбоко под земята, където някои покойници спят вечния си сън и не се допускат почти никакви посетители, приятелката ми казва, че магьосниците, дето се занимават с изкуството на войната, са открили начин да съживяват мъртъвците. Въпреки че, признавам си, не съм го видяла с очите си, тя се кълне в душата си, че е истина.
Ако е истина, тогава вероятно… Вероятно има начин да съживим Господаря Баракус. — Тили повдигна вежди. — От висотата на положението си вероятно е възможно да поискате такива привилегии.
— Нима вече забрави кой беше съпругът ми, Тили? От мен да го знаеш, магьосниците са майстори на заблудата. Те са способни да предизвикат всякакви илюзии и да убедят хората да им вярват.
— Не, господарке, не съм забравила кой беше съпругът ви. Мнозина го обичаха, в това число и аз. — Тили вдигна кофата. Остана на място, замислена над думите на Магда. — Щом казвате, значи е така. Знаете много повече от мен за илюзиите. — Тя приведе глава в знак на уважение. — Трябва да вървя да си върша работата, господарке.
Магда изпрати с поглед жената, която се отправи към изхода. Тили накуцваше леко вследствие на едно падане миналата зима. Явно счупеното бедро така и не беше зараснало правилно.
Преди да стигне до вратата, Тили се обърна.
— Нямах намерение да ви разстройвам, господарке, с приказките за връщане на любим човек от света на мъртвите. Зная как страдате. Исках само да помогна.
Женицата вероятно дори не можеше да си представи, че съпругът на Магда, човек с огромна мощ и способности, веднъж вече се беше връщал от света на мъртвите. След като други се провалиха в опитите си да отговорят на предупреждението на червената луна, която изгряваше всяка нощ — този отчаян зов за помощ, дошъл от Храма на ветровете отвъд воала, — съпругът й сам се отправи на това единствено по рода си пътуване.
Отиде в света на мъртвите и не се върна оттам.
Но Магда знаеше, че този път няма да се върне.
Тъй като в света на живите не я задържаше нищо, единственото желание на Магда бе да отиде при съпруга си.
Тя се насили да се усмихне още веднъж на жената.
— Зная, Тили, всичко е наред. Благодаря ти, че искаш да ми помогнеш.
Тили сви устни и реши да каже още нещо.
— Господарке, може поне да идете при някоя спиритистка. Такава жена би могла да влезе във връзка със съпруга ви вместо вас. Там, долу, има една. Мисля, че магьосниците се допитват до нея в работата си.
— И каква полза, ако се видя с такава жена?
— Ами поне ще поговорите с нея и ще я помолите да ви помогне с някои отговори, които да направят така, че да приемете по-лесно стореното от Първия магьосник Баракус. Един медиум може да успее да предаде думите на съпруга ви, изречени оттатък воала, и така сърцето ви да получи покой.
Магда не вярваше сърцето й да бъде отново някога спокойно.
— Може да ви е нужна помощ, господарке — добави Тили. — Може би Първият магьосник Баракус все някак ще успее да ви опази.
Магда се намръщи към жената в другия ъгъл на малката стая.
— Да ме опази? Какво имаш предвид?
Тили помълча един момент, преди да отговори.