Магда почука с пръст върху една инкрустирана със сребърни листа сребърна масичка, докато възстановяваше точните думи на съпруга си.
— Баракус каза: „Ще трябва да се разправим с онези, които вече са създадени, но поне няма да бълват нови пътешественици и в света повече няма да се раждат такива. Магията вече е заключена на безопасно място“, а след това се загледа някъде далеч и с въздишка добави: „Засега“.
Единайсета глава
— „ЗАСЕГА“? КАКВО ЛИ е искал да каже?
Магда поклати глава.
— Не зная. Това бе всичко, което каза. Беше някак мълчалив и разсеян, когато се върна от Храма на ветровете. Дори не бях сигурна, че наистина иска аз да чуя последната част.
Магда бе запечатала в съзнанието си начина, по който той я прегърна и дълго не я пусна — сякаш тя беше най-важното нещо в света за него. Копнееше да усети отново силата на ръцете му около себе си. Тогава, след като толкова я бе обичал и двамата са били изправени пред толкова сериозни проблеми, защо се бе самоубил? Магда преглътна и се опита да отпъди спомена, за да не се задави в сълзи.
— Както се и надявах — изгледа я решително Господарят Рал, — Баракус за пореден път е успял да постигне нещо на пръв поглед непостижимо и ги е лишил от възможността да създават нови пътешественици по сънищата. За съжаление това по никакъв начин не влияе на вече съществуващите такива. Сами по себе си те са достатъчни да ни унищожат. Тази страна на заплахата не бива да се пренебрегва.
Магда знаеше, че това е напълно вярно. Баракус й бе казал, че след като човек бъде обгърнат от тази конструирана магия, нейната сила се влива направо в съществото му, в душата му. Донякъде човекът си остава същият, но наред с това вече е повече от обикновен човек. Превръща се в същество със сили и способности, каквито другите не притежават и срещу които не могат да се защитават.
Съдейки по наименованието им, първоначално Магда бе решила, че тези същества са способни да проникнат в съня на човек, но Баракус й беше обяснил, че са доста по-коварни. Те умееха да се наместват в миниатюрните празнини между отделните мисли, точно както водата се просмуква в мехурчетата на гъба за баня. Не ползваха сънищата, за да проникнат в мислите на човек, а по-скоро се превръщаха в кошмара наяве на жертвата.
Магда заснова напред-назад, потънала в мисли, в тревоги. Когато съпругът й се върна, тя не искаше да го притиска да й разказва подробности. Беше толкова благодарна, че си е дошъл жив и здрав при нея, че единственото, което искаше, бе да го прегръща.
Обърна се.
— Може ли пътешественик по сънищата да обсеби мислите на човек?
— На практика да, но самото проникване в мозъка е доста трудно, така че за да си помогне, пътешественикът използва дарбата на жертвата си. Накратко казано, придобива контрол върху магията на човека и я обръща срещу него. Що се касае до пътешественици по сънищата, да притежаваш дарбата е доста опасно.
— А онези, които не я притежават… като мен?
— За пътешествениците е много по-трудно да проникнат в ума на човек без дарбата и е дори още по-трудно да контролират такъв човек. Не че е невъзможно, но изисква голямо усилие. Истинският въпрос всъщност е за какво им е да го правят? В крайна сметка те са създадени за оръжия, така че се очаква да превземат ценни хора. Тоест родени с дарбата.
— Звучи логично — отвърна Магда, докато се опитваше да намести чутото в мозайката на това, което вече й беше известно. — Но човек би разбрал, ако такова същество проникне в главата му, нали? Би осъзнал, че в мислите му е нахлул пътешественик по сънищата?
— Не, не е задължително. Пътешественикът може да е в ума ти, да наблюдава, да слуша, но ако не пожелае ти да разбереш за присъствието му, няма как да го усетиш. Веднъж проникнал в главата ти, без дори да разбереш, пътешественикът по сънища получава достъп не само до всичките ти мисли, ами вече и чува всичко онова, което чуваш ти — планове, защити, имена, всяко нещо, което може да свърши работа на врага.
Ако обаче поиска, пътешественикът може да оповести присъствието си и да те принуди да направиш каквото му е нужно, или пък да те използва както си реши. Например да те накара да му съдействаш в откриването на набелязани цели. Безпомощен си и не можеш да се съпротивляваш.
Пътешественикът по сънищата често използва привидно безпомощни хора за продължения на собственото си същество като инструмент — с други думи, като приемен убиец. По-чувствителните и мекушави хора са перфектното прикритие. Ако иска, пътешественикът по сънищата може да принуди такъв човек да убие най-добрия си приятел или любим.