Затова ще създам магията и ще отпътувам до вражеските войски, за да може заклинанието да привлече мъртвите. Когато ги накарам да ме последват, ще мога да ги заведа до Мрачните земи, в това отдалечено място. Ще направя магията и веднага щом тя ги дръпне вътре, ще направя и защитната магия, която да ги държи там. Не ми допада особено идеята да ме следват, но това е единственият начин. Прекалено е опасно да дойдеш с мен.
— Прекалено опасно? — Магда стисна юмруци и подпря ръце на кръста си. — Кой ти покри гърба, като съсече всички онези войници и те освободи?
Господарят Рал вдигна ръка, за да се намеси.
— Искам да чуя тази история! Ти си посякла войници? За какво говориш?
Мерит раздразнено махна с ръка, сякаш да омаловажи нещата.
— Мечът беше у нея.
— А, мечът значи. Сякаш това е достатъчно, за да ми обясни всичко.
— Само защото уби един магьосник и осем или десет от пазачите на Лотаин сама, сега си е въобразила, че е готова за такава битка.
Господарят Рал плесна с ръце и повдигна вежди.
— На мен ми звучи като да е готова.
Мерит изкриви уста, но накрая се предаде и се усмихна.
— Предполагам, че може и да е. Ще ми отнеме известно време да разработя магиите, но когато са готови, ще заложим капана.
Той се усмихна на Магда по особено специален, съзаклятнически начин. Тя му се ухили в отговор.
Сто и втора глава
— ОТКРИХ ГО — ПРОГОВОРИ Наджа. Гласът й звучеше така, сякаш долита от много отдалечен свят. Тя стисна ръката на Магда.
— Открих го.
Магда преглътна.
— Сигурна ли си, че е той?
Наджа бавно кимна със затворени очи.
— Открих го. Красиво е. Духът му е красив. Знаех си, че ще бъде такъв.
По бузата на Магда се изтърколи сълза.
— Можем ли… да поговорим с него?
Гладкото чело на Наджа леко се сбърчи.
— По някакъв начин, да. Както ти казах и преди, ако той позволи, може.
Двете жени бяха сами. Но можеше и да се каже, че са заобиколени от Подземния свят на духовете.
Стаята беше тъмна, освен мястото около тях, осветено от десетина свещи, подредени по пода. Беше среднощ, тъмно като в рог и мъртвешки тихо. През кепенците не се процеждаше светлина. Магда и Наджа бяха сами в килерчето към жилището на Първия магьосник. Мястото беше подходящо, тъй като Баракус бе прекарал голяма част от времето си там при работната си маса.
Наджа и Магда седяха, кръстосали крака, върху кръгло плюшено килимче, застлано пред работната маса на Баракус, заобиколени от свещи. Отвъд светлината на свещите в стаята беше тъмно, като че ли празнината на Отвъдното се простира там.
Магда за момент се замисли дали не бе точно така.
Тя не бе казала на Мерит какво възнамерява да се опита. Тя не знаеше какво ще си помисли той. Предполагаше, че ще я подкрепи във всяко начинание, но не искаше да го тревожи. Той хранеше огромно възхищение към Баракус и чувствата на Магда към него.
Но Баракус го нямаше.
Сега Магда беше сама. Имаше хора, които се грижат за нея, но се чувстваше самотна без Баракус. Липсата му бе ужасно чувство, но едновременно с това тя осъзнаваше, че него вече го няма и повече няма да се върне в живота й. Не знаеше как да възстанови вътрешния си мир.
Мислеше си, че може би ако узнае защо се бе самоубил, щеше да й е от полза.
Мерит разбираше. Макар да не изговаряха нещата помежду си, той я разбираше. Но заради Баракус си налагаше да се държи на разстояние.
По някакъв начин на нея й се искаше да не е така. Но не знаеше как да преодолее загубата си.
Разбира се, не беше честно спрямо Мерит, но просто не проумяваше как да се промени. Не можеше да превъзмогне чувствата си.
Сякаш беше като духовете на полухората, загубена на границата между два свята, без да знае към кой от тях принадлежи.
Наджа я бе разбрала. Обясни й, че е често срещан проблем. Че е трудно да пуснеш загиналия си любим. Добави, че хората често я търсят, защото не могат да пуснат близките си. Наджа явно разбираше противоречивите емоции на Магда по-добре от самата нея и предложи да й помогне да се свърже с духа на съпруга си, за да се успокои.
Сянка нежно измяука, когато се материализира от тъмнината, за да се отърка у Наджа. След като погали с опашка спиритистката, внимателно се намърда в скута на Магда, сви се на топка и настойчиво замърка.
Черната котка явно се чувстваше добре около спиритистки.
— Можеш ли да го попиташ дали душата му е намерила покой?