Магда бе не просто изненадана да чуе това, тя бе ужасена.
— Искаш да кажеш, че Лотаин е успял да наруши Милостта и да сложи край на магията в нашия свят?
— Не напълно — отвърна Наджа със странния глас. — Опита, но макар да не успя изцяло, нанесе непоправими щети. Бе обрекъл света да поеме по пътя, който търсеше император Сулакан, път, който да изкорени магията. Той изправи света пред този път, но аз успях поне да го превърна в една от вероятностите.
Това бе основната ми цел — онова, което никой освен мен не можеше да направи. Но успях да постигна едва това. Успях да влея достатъчно от дарбата в линиите на Милостта, за да гарантирам, че един ден, макар дарбата в света на живите да изчезва, точно както камъчето пада в гладката повърхност на водата и я вълнува, ще се роди човек с всички качества, необходими за възстановяването на света на живите, ако и той направи правилните избори в точното време.
Помниш ли книгата, която донесох със себе си, и мисията, на която те изпратих, след като се върнах?
Магда кимна.
— Да, помоли ме да отнеса книгата през Плъзгата в тайната ти лична библиотека. Когато тръгнах, ти си се самоубил. Как мога да забравя такова нещо?
— Пътуването, което ти предприе, беше част от ролята, която успях да изиграя, в това да настроя бъдещето така, че да осигури на света на живите възможност, която в момента е реалност, защото ти пое по тази пътека. Ако не се бе съгласила да извършиш тази задача за мен, светът щеше да е обречен. Сега, ако правилните хора направят правилните избори в правилния момент, човечеството все още ще има шанс да избегне съдбата, която Сулакан и Лотаин се опитаха да предначертаят.
Но докато не се родят тези подходящи хора, трябваше да ти осигуря възможност да спасиш онова, което имаме. Видях, че единственото, което щях да направя, ако бях избрал да живея, беше да те спра да разцъфтиш. Разбрах, че аз трябва да умра, за да можеш ти да предприемеш пътуването си в търсене на отговори, да се пребориш с пътешествениците по сънищата, да положиш отдаването, да ме потърсиш в Отвъдното в катакомбите, където вилнее злото, след това да решиш да намериш Мерит, да му помогнеш да открие онова, от което се нуждаеше, за да завърши ключа, а накрая да разбереш защо самата ти би избрала да бъдеш променена с магия, за да станеш Изповедник, способен да разкрива неоспоримо покварата така, че да е видима за всички.
Ако бях избрал да живея, нищо от това нямаше да се осъществи. Трябваше да ти позволя да поемеш по пътя, който засега спаси света. Това позволява на теб и на останалите да живеете, за да се борите отново следващия път.
Моята смърт ти даде стимул да разбереш защо пожертвах живота си, което пък ти откри твоята собствена истина. В търсенето на тази истина ти разкри онова, което аз не можах, по начин, по който аз не бих могъл да го направя, постигна неща, за които на мен нямаше да ми стигнат силите.
Мислиш, че съм велик мъж, Магда. В твоите очи може и да е така, но аз бях просто човек. Допусках грешки, имах си слабости, бях ограничен. Не можех да постигна всичко. Но ми харесва да мисля, че имах благороден ум и с този разсъдък в Храма на ветровете прозрях, че не е по силите ми да свърша необходимото.
Обаче видях, че ти би могла да го постигнеш.
Мерит прилича на теб, той също има уникални възможности. Никой друг няма познанията, изобретателността и уменията, които съчетава той. Никой не е предвидил онова, което той осъществява. Единствено Мерит можеше да измисли и създаде Меча на истината и само той би могъл да измисли и сътвори Изповедник.
В онзи момент светът имаше нужда ти да станеш Изповедник, както и занапред ще се нуждае от теб.
Познавам душата ти, Магда, и знам, че си вярна на любовта си към мен. Но не позволявай тя да възпрепятства способността ти да обичаш. Тази любов няма да ме нарани, нито да ме омаловажи, нито пък да промени онова, което имахме с теб. Тя може само да те обогати. Приеми реалността на настоящето, не се вкопчвай в миналото.
Онова, което споделяте с Мерит, е различно от чувствата между мен и теб. Може да бъде много повече.
Ти имаш повече общо с Мерит, отколкото аз изобщо бих могъл да имам с теб. Вие двамата имате еднакво разбиране, душите ви се подкрепят така, както аз никога не бих могъл да те подкрепям. Ти споделяш с него Меча на истината, както и новото начало да станеш Изповедник. Ти се прероди за нов живот. Мерит направи това възможно.
Ти няма как да видиш онова, което съзрях аз, когато Мерит заби меча в сърцето ти. Той не го направи, защото искаше да те превърне в Изповедник, а защото ти самата го желаеше. Това беше твоят избор. Убиваше го отвътре, но той — така или иначе го стори.