Магда не беше сигурна, че го чу правилно. Приближи се една крачка.
— Искаш да кажеш, че наистина си ги спрял?
Господарят Рал кимна.
— Успях да създам много сложна магия, която реално размножих вътре в себе си. Сега тя е част от мен, от всяка фибра на съществото ми. В известен смисъл и аз също вече съм повече от онова, което бях — почти като оръжията, които създаваме от хора. Това ново умение в момента изцяло защитава ума ми от пътешествениците по сънищата.
Тя го стисна над лакътя.
— Сигурен ли си?
— Да. Пробвах с нашия пътешественик.
— Но как може да си сигурен, че не се е преструвал, че не може да проникне в ума ти?
Той изви вежди.
— Предвид всичко, което правихме с него тогава, и периода, за който бе подложен на това, ти гарантирам, че ако можеше да влезе в ума ми и да ме спре, щеше да го направи.
— Значи магията, която си създал, е нашето спасение.
— И да, и не.
Тя отново усети как надеждите й помръкват.
— Какво искаш да кажеш?
— Успях да създам противник на пътешествениците по сънищата, който работи идеално. Проблемът е, че работи само за мен. Опитах, но не успях да пресъздам подобна способност у други. Силата е характерна за мен, съответства на моята природа.
Сърцето на Магда се сви.
— Значи ние, останалите, сме изложени на опасността от пътешествениците по сънищата.
— Не точно. Най-накрая успях да създам нов начин да защитя и останалите хора. Част от вечно нарастващото равновесие на силата, за което ти говорих. Онези в Стария свят може и да имат временно предимство с пътешествениците по сънищата, но аз създадох техен противник — а сега вече открих начин този противник да защитава и други хора. Мога да проверявам плановете на врага.
Магда го изгледа подозрително.
— Тогава какъв е проблемът?
— Централният съвет. Повечето Д'Харански земи приеха решението, което създадох, и сега са в безопасност от пътешествениците по сънищата. Съветът трябва да ни помогне, за да можем да приложим същата защита и тук. Затова искам от теб да говориш с тях. Вече се опитах да ги убедя в каква опасност сме и че е необходимо да приемат решението ми, но без подкрепата на Баракус не искат да ме изслушат.
Магда впи пръсти в челото си, притеснена, защото той все още смяташе, че тя има някакво влияние над Съвета.
— Ако не искат да изслушат Господаря Рал, водача на Д'Харанските земи, със сигурност няма да чуят мен.
— Вслушвали са се в твоите аргументи вече няколко години и знаят, че молбите ти са винаги важни и добре обосновани. Свикнали са да говориш пред тях. Често са се съгласявали с твоите предложения. От друга страна, винаги са били настроени подозрително към мен и не са склонни да изслушат непредубедено думите ми.
— Господарю Рал, искаше ми се нещата да не стоят по този начин, но не мисля…
— Ако не искат да чуят сега нещо толкова важно и не предприемат необходимото, хората в Средната земя няма да могат да опазят ума си.
Магда замълча, ужасена от думите му.
Те звучаха точно като думите от писмото.
Сега бъди силна, опази ума си…
Тя се зачуди дали Баракус е нямал предвид точно това. Дали не се е опитал да й намекне за пътешествениците по сънищата? Но как може да е имал това предвид?
Усети ледено чувство на неудобство, когато си спомни гласовете в главата си, които я подтикваха да скочи от стената.
Нима е възможно?
Обзе я страх.
— Какво трябва да направят хората, за да са защитени? Какво решение си намерил?
— С магията, която разработих, магията, която в момента е част от съществото ми, аз съм защитен срещу проникване от страна на пътешествениците по сънищата. Но както ти казах, не мога да създам същия противник в други хора. Опитах, но не е възможно. Затова открих начин да свързвам останалите към защитната ми магия. Връзката ги пази от пътешественици по сънищата по същия начин, както пази мен.
— Сигурен ли си? Как изобщо е възможно това?
— Всеки, дори онези като теб, които са лишени от дарбата, притежават някаква искрица от нея в себе си. Тази искрица позволява на всеки да се слее с магията. Чрез този проблясък на дарба всеки, който ме признае за свой водач, става мой подчинен и по този начин се свързва с мен. Неразривно. Те с мен и аз с тях. Аз ставам техният магически щит — той махна към двамата мъже, които гледаха от местата си при вратата, — а те на свой ред ме защитават.
Магда примигна.
— Нима твърдиш, че за да се опазят от пътешественици по сънищата, хората трябва да ти се закълнат във вярност?
— И да, и не. Искрената вярност в суверенитета ми над тях е отношението, което захранва връзката ни. Всъщност това е всичко, от което се нуждая. Но ако се закълнат във вярност, би помогнало на мнозина да се отдадат напълно.