— Как е възможно просто като се закълнат във вярност, да постигнат нещо такова като връзка с твоите способности?
— Всъщност тайната не е в клетвата за вярност. В отдаването е, в убеждението, че са ми подчинени, и аз, техният суверенен владетел, всъщност активирам искрата, която ги свързва с моята магия. Те трябва да са искрени, за да мога да ги свържа с магията, която нося в себе си. Не е нужно да го харесват, но трябва да приемат факта, че съм техният владетел.
— Просто не разбирам…
— Винаги в това е проблемът, а нямаме време да се опитваме да обясняваме на хората сложните нюанси на магическите връзки. — Той махна нервно с ръка. — Сложно е и е трудно да се обясни на хората, дори на родените с дарбата и на магьосниците. За щастие съм установил, че произнасянето на това „отдаване“ служи като един вид приемане, възпламенява отношението и изковава връзката.
— Отдаване?
— Да. Всичко, което е необходимо, за да сработи връзката, е човек тържествено да приеме моя авторитет. Но както казах, клетвата е много по-прост вариант и в повечето случаи работи. Почти е неизбежно да не включва и страх — страх от пътешествениците по сънищата, дори страх от мен. Страхът провокира нужда, а нуждата захранва искреността. Необходимият елемент е именно искреността.
След като е веднъж установена, връзката — чрез искрицата дарба — става проводник, който привлича конструираната защита, която се съдържа в мен, и така защитава и хората. Работих дълго и упорито, за да създам отдаване, което активира изковаването на тази жива връзка с отправящите молитвата.
Магда се взря в мъжа.
— И какво е това отдаване?
— За да бъдат защитени, хората трябва да изрекат следните думи: Господарят Рал ни води. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал ни пази. В светлината ти процъфтяваме. Милостта ти ни закриля. Мъдростта ти е нашето смирение. Живеем само за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Магда бе вцепенена.
— И ти очакваш хората да ти се закълнат във вярност чрез тази клетва?
— Опитвам се да им спася живота, Магда. — Той махна пренебрежително. — Но ако го наречеш „клетва“, някои се стряскат и отказват, затова реших да го наричам „отдаване“. Малко смекчава нещата. Установил съм, че работи почти със сигурност, ако човек го изрече на колене, приведен напред от кръста, с чело, опряно о пода. Нещо в колениченето и клетвата за вярност създава страх и молителят възприема реалността.
Нищо чудно, че Съветът беше отхвърлил плана на Господаря Рал.
Алрик Рал ги молеше да му помогнат да завладее целия Нов свят.
Дванайсета глава
БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА, което съпругът й беше казвал в миналото, и на нещата, които сега научаваше от Алрик Рал, Магда започваше напълно да осъзнава смъртната опасност, в която се намираха. Беше само въпрос на време пътешествениците по сънищата да се научат да използват пълните си способности, за да си проправят път в умовете на хората в Магьосническата кула. Ако не можеха да направят нещо, с което да ги защитят, това щеше да бъде началото на края.
Кулата беше не само седалището на силите в Средната земя — тя беше сърцето и душата на народите в нея. Съветът живееше и работеше тук, също както представителите на различните страни, заедно с военните щабове, администрациите и всякакъв вид официални власти. А още по-важно беше, че докато огромните армии, заедно с подкрепата на родените с дарбата, се биеха в равнините долу, някои от най-блестящите магьосници живееха в Кулата и работеха върху всички подробности — от намиране на противодействия на оръжията, създавани в Стария свят, до създаване на собствени нови оръжия.
Надарените, които денонощно работеха в най-дълбоките подземия на Кулата — голяма част от тях тайно, — се занимаваха с неща, за които дори Баракус рядко говореше. Магда си спомни смразяващата клюка на Тил и за някои от заниманията им. Тя не вярваше на всичко, което Тили казва, но знаеше, че точно този слух вероятно не е далеч от истината.
Ако Съветът не приемеше плана на Алрик Рал и родените с дарбата не измислеха собствен начин да противодействат, Новият свят щеше да изчезне.
Но от друга страна, това означаваше да превърнат Алрик Рал не просто в крал. Означаваше да го провъзгласят за владетел на целия Нов свят. Да му позволят да създаде империя и да застане начело.
Дори Магда да имаше някакво влияние над Съвета, искаше ли да участва в такова начинание? Дали Баракус би го искал от нея?