Садлър навлажни устните си с език.
— Сложно е.
Тя го сряза с поглед.
— За теб може и да е, но не и за мен.
— Имаме много въпроси за решаване — включи се съветник Уестън, като се опита да измести темата.
— Непосредствената ни грижа е необходимостта от заместник на Първия магьосник Баракус — добави старейшина Кадел. — Войната бушува. Ейдиндрил и Кулата скоро може да са под обсада. Тези въпроси поглъщат цялото ни внимание.
— Освен това Алрик Рал тъкмо се завърна от Д'Харанските земи — рече Садлър. — Този човек преобърна Кулата с краката нагоре с неотложните си искания. Надяваше се на среща с Първия магьосник Баракус. Искал да обсъждат някакви заплетени искове и още по-странни церове. Сега, когато съпругът ти е мъртъв, възникват безкрайни проблеми за решаване от всякакво естество.
— Както безспорно ще разберете — добави съветник Гаймър от дъното на редицата, — пред нас стоят редица въпроси, които на този етап поглъщат цялото ни внимание.
— Да. — Магда се усмихна без капка веселост, като ги огледа един по един. — Належащи въпроси. Държавни дела. Сериозни проблеми, свързани с войната и управлението. Предполагам, вие сте затънали до гуша в подобни ангажименти. Разбирам.
И в такъв случай предполагам, че тук ви води именно такъв особено важен въпрос? Затова сте напуснали заседателната зала и сте тук при мен, нали? Неотложни държавни дела? Проблеми, свързани с войната и мира?
Лицата им пламнаха.
Магда закрачи по протежение на редицата от шестима съветници.
— Е, как бих могла да помогна аз за решаването на тези важни въпроси, които изискват пълното внимание на Съвета? Моля, кажете ми какви спешни държавни дела ви доведоха при мен точно днес — денят, в който всички ние заедно, рамо до рамо, стояхме и се молехме добрите духове да приемат покойния ми съпруг, Първия магьосник, в обятията си? Говорете, моля. Какви спешни дела ви отклониха от жизненоважната ви работа и ви доведоха при мен днес?
Лицата им помръкнаха. Никой не обича да го иронизират. Но точно в момента това Магда не я интересуваше особено.
— Знаеш защо сме тук. — Гласът на Кадел беше станал монотонен. — Това е дребно, но важно задължение, което показва, че уважаваме наследството си. Показва на хората, че дори в такива времена традицията все още има значение за всеки един от нас — дори за хората на високи позиции. Понякога церемониите са решаващи за сплотеността на обществото.
Костеливите пръсти на съветник Садлър се заиграха с небесносинята нашивка, символ на ранга му, пришита на ръкавите на черната му роба.
— Показва на хората, че има приемственост в традициите, които сме наследили, че обичаите на народа ни, практиките, които ръководят самата цивилизация, все още означават нещо и няма да бъдат пренебрегнати.
Магда се взря за секунда в мъжа, преди да се обърне с гръб и да седне на стола пред масата.
— Направете го тогава — каза тя, а гласът й прозвуча кухо и безжизнено. — Проведете си жизненоважния ритуал. И ме оставете на мира.
Нима вече има някакво значение?
Без повече приказки единият от мъжете извади кървавочервена панделка и я подаде на Магда през рамото й. Тя я подържа, усети коприната между пръстите си.
— Не е нещо, което правим с удоволствие — увери я тихо Кадел иззад гърба й. — Надявам се, разбираш.
— Ти си добра жена, винаги си била добра съпруга на Първия магьосник — продължи Садлър, мислите му прескачаха, очевидно в опит да прикрият неудобството му. — Просто спазваме обичая, а това създава на хората усещането за ред.
Предвид високата ти позиция като съпруга на Първия магьосник, сега от нас, като Централен съвет, се очаква да се погрижим за това. Правим го повече заради тях наистина, за да видят, че устоите ни са непокътнати, че въпреки предизвикателствата на времето ще издържим. Приеми го като формалност, в която ти играеш важна роля.
Магда почти не го чу. Всъщност нямаше значение. Нищо нямаше значение. Един вътрешен глас я уверяваше, че отвъд воала на живота я очаква любящата прегръдка на добрите духове. Съпругът й също щеше да я чака там. Шепотът й даваше кураж и я мамеше.
Тя почти несъзнателно повдигна дългата си коса на гърба и я пристегна с панделката, която току-що й бяха връчили, връзвайки я на опашка в основата на тила.
— Не толкова къса — каза Кадел и пръстите му отстраниха нейните и плъзнаха панделката надолу, под нивото на раменете на Магда. — Може и да не си родена с благородно потекло, но си доказала, че имаш право да запазиш известно положение, а и все пак си вдовица на Първия магьосник.