Магда седеше сковано и неподвижно, с ръце, отпуснати в скута, докато един от мъжете извади остър като бръснач нож, с който отряза гъстия сноп на косата й точно над панделката.
Когато приключиха, Кадел остави в скута на Магда току-що отрязаната над червената лента коса.
— Съжалявам, Магда — каза й. — Искрено. Повярвай, това не променя отношението ни към теб.
Магда вдигна отрязаната си дълга кестенява коса и се вторачи в нея. Самата коса за нея нямаше значение. Но това, че другите щяха да я преценяват по наличието или липсата на коса, а не по делата й, значеше нещо. Тя съзнаваше, че без дългата коса вече нямаше да й позволят да се изправи пред Съвета.
Просто така стояха нещата.
Най-важното за нея беше, че повече нямаше да й бъде възможно да защитава пред Съвета каузите на онези, от чието име говореше. Което значеше, че тези прослойки оставаха без защитник и беше много вероятно скоро да измрат, просто да престанат да съществуват.
Това означаваше за нея отрязването на косата й — че вече не е на нужното положение, за да защити онези, които не просто уважаваше, но и обичаше.
Магда подаде през рамо отрязаната си коса на старейшина Кадел.
— Сложете я някъде, където хората ще я виждат, за да знаят, че редът е възстановен, че традициите и обичаите все още се почитат.
— Както желаете, лейди Сеарус.
Сега, след като показаха къде й е мястото, шестимата членове на Съвета най-после я оставиха насаме с мрачните й мисли в притъмнената стая.
Пета глава
ТОПЛИЯТ ЛЕТЕН ВЪЗДУХ, който облъхваше стената на Кулата и вала, рошеше късата коса на Магда и разпиляваше кичури пред лицето й. Докато си проправяше път към изоставения вал, тя се пресегна и приглади коса назад. Усещането беше странно, чуждо на допир, защото косата й сега стигаше едва до раменете, а не се стелеше по гърба й.
Много хора, предимно жени, обръщаха сериозно внимание на дължината на женската коса, защото макар и не съвсем достоверна, тя беше относително точна индикация за положението в обществото, а оттам за важност. А да cе прикрепиш към точния човек можеше да бъде доста полезно. От друга страна, неправилните хора можеха да създадат проблеми. Така че дължината на косата си беше ценен показател.
Като съпруга на Първия магьосник косата на Магда бе по-дълга от тази на повечето жени. Доста жени с по-къса коса й се умилкваха. Магда не гледаше сериозно на подобни ласкателства, но винаги се опитваше да е снизходителна. Осъзнаваше, че привлича интереса им не заради самата себе си, а заради позицията, която заема.
За Магда, която не беше с благородно потекло, дългата коса беше просто начин да отваря врати пред себе си, да си уговаря срещи и да бъде изслушвана по важни за нея въпроси. За нея важният бе Баракус, а не колко време ще й бъде позволено да си пуска косата, само защото е омъжена за него. Харесваше се с дълга коса, но не придаваше допълнително значение на нещо, което не бе заслужила със собствени усилия.
Но тъй като дългата коса бе станала част от живота й през годината, в която Баракус я ухажваше, а след това и през двете години, в които бяха женени, тя предполагаше, че ще й липсва.
Всъщност косата не й липсваше. Липсваше й само Баракус.
Имаше чувството, че величествената сватба с Първия магьосник е била преди цяла вечност. Толкова млада беше тогава. Е, вероятно все още беше млада.
Сега, когато вече нямаше дълга коса, все едно някой бе свалил тежък товар от раменете й. Вече не беше длъжна да живее според очакванията на другите. Отново беше себе си, самата себе си, вече не беше човек, определен според изкуствен критерий за стойност.
До известна степен се чувстваше освободена от социалното си положение, от необходимостта да се държи така, както се очакваше да се държи жена от нейния ранг. Сега вече нямаше нито ранг, нито положение. И всичките тези неща нямаха никакво значение, и то по причина далеч по-значима от дължината на косата й.
Баракус й беше дал нов живот заради онова, което значеха един за друг. Без него за нея нямаше живот. Социалното й положение нямаше място в уравнението.
Като стигна целта си, мястото, което завинаги бе врязано в паметта й, Магда стъпи на ръба на дупката в масивния, назъбен вал на външната стена на Кулата. Приведе се напред към ръба. Под връхчетата на ботушите й, които се подаваха изпод роклята, се отрони тъмно камъче от стената и полетя на хиляди метри надолу. Под основите на Кулата скалата се спускаше още надолу, по-надолу от стърчащите камънаци и естествените тераси. Скупчени пухкави облачета се носеха покрай каменните стени над нея. Беше страшно да стоиш на това място, причиняващо световъртеж.