Старецът и елфът продължиха из мрачните коридори и стълбища, виещи се все по-навътре в крепостта, докато най-накрая стигнаха до една площадка в края на стълбите, която водеше до малка, тясна, обкована с желязо врата. Бремен бе виждал тази врата няколко пъти през годините, прекарани в крепостта. Тя беше заден вход към канцелариите на Върховния друид.
Атабаска чакаше вътре, за да го приеме. Бремен пое дълбоко дъх.
Сирид Лок почука три пъти на вратата, направи пауза и почука още веднъж. Отвътре един познат глас избоботи:
— Влез.
Капитанът на друидската стража бутна тясната врата, отвори я и пристъпи настрани.
— Беше ми наредено да чакам тук — рече меко той.
Бремен кимна, развеселен от тържествеността, изписана по лицето на елфа.
— Да, разбирам. Благодаря ти отново, Сирид.
После отвори ниската врата и пристъпи вътре. Стаята му беше позната. Това бяха личните покои на Върховния друид, стая за отдих и лични срещи. Беше голяма, с висок таван и прозорци от оловно стъкло, с полици, по които се виждаха книжа, различни предмети, дневници, папки и тук-там няколко книги. Масивни, обковани с желязо двойни врати заемаха средата на отсрещната стена. В центъра на стаята имаше огромно празно бюро. Лакираната му дървена повърхност отразяваше светлината на свещите.
Атабаска стоеше зад бюрото и чакаше. Той бе едър, внушителен мъж с рошава, дълга бяла коса и студени сини очи, поставени дълбоко в червендалестото му лице. Бе облечен в тъмносинята роба на Върховен друид, привързана с колан на кръста и без никакви отличителни знаци. Но около врата му висеше Ейлт Друин, медальонът на Върховните друиди от времето на Галафил. Ейлт Друин бе изкован от злато с примеси на придаващи здравина метали, обточен със сребърни орнаменти. Беше изработен във формата на ръка, стиснала горяща факла. Ръката и факлата бяха символ на друидите от самото начало. Говореше се, че медальонът притежава магически сили, но никой не беше виждал тази магия в действие. Думите „Ейлт Друин“ бяха елфически и в буквален превод означаваха „Сила чрез знание“.
Навремето това мото бе означавало нещо за друидите. Още една от малките иронии, които ни поднася животът, помисли си изморено Бремен.
— Добре дошъл, Бремен — поздрави го Атабаска със своя дълбок и високопарен глас. Този поздрав бе традиционен, но в неговата уста звучеше кухо и изкуствено.
— Добре заварил, Атабаска — отвърна Бремен. — Благодаря, че се съгласи да ме приемеш.
— Сирид Лок бе много убедителен. Освен това, ние не отпращаме от прага си онези, които някога са били наши братя.
Някога да, но не и сега, бе подтекстът на думите му. Бремен тръгна през стаята към огромното писалище, макар да се чувстваше отделен от Атабаска от нещо много по-голямо от полираната повърхност. Той отново се зачуди колко малък се усеща човек пред този едър мъж, малък, като малко момченце. Макар че беше с няколко години по-стар от Атабаска, Бремен не успяваше да потисне чувството, че се намира пред по-възрастен от него.
— Какво имаш да ми кажеш, Бремен? — попита Върховният друид.
— Четирите земи са изложени на смъртна опасност — отвърна Бремен. — Тролите са били подчинени на мощ, която излиза далеч извън обхвата на обикновения живот и силата на смъртните. Съвсем скоро другите раси ще попаднат под властта й, ако не се намесим, за да ги защитим. Дори друидите се намират в огромна опасност.
Атабаска премяташе разсеяно Ейлт Друин из пръстите си.
— И каква форма има това зло? Продукт на магия ли е?
Бремен кимна и отвърна:
— Слуховете са истина, Атабаска. Господаря на Магията е реален. Но има и още нещо, той е превъплъщение на друида размирник Брона, за когото се смяташе, че е победен и унищожен преди повече от триста години. Брона е оцелял, поддържал се е жив чрез зловредна и неразумна употреба на Друидския сън и като е разрушил душата си. Вече няма тленна форма, а е само дух. Но въпреки всичко остава фактът, че е жив и е източник на опасността, която ни заплашва.
— Видя ли го? Той ли беше обектът на твоите търсения?
— Да.
— И как го постигна? Той ли те допусна? Сигурно е трябвало да влезеш преобразен.
— Прикрих се с магия, за да стана невидим през част от пътуването си. После се обвих в мрачните одежди на собственото зло на Господаря на Магията, което дори самият той не би могъл да разкрие.