Бремен поклати бавно глава. Вече знаеше как ще завърши всичко това, но се принуди да продължи.
— Никого не искам да водя. Искам само да ви предупредя за опасността, която открих, и нищо повече. Какво ще се случи после, ще бъде решено от теб, като Върховен друид, и от Съвета. Не се стремя да се завърна като член на Съвета. Просто ме изслушай, а после ме отпрати.
Атабаска се усмихна.
— Все още си толкова самоуверен. Впечатлен съм. Възхищавам се на куража ти, Бремен, но смятам, че си на грешен път и се заблуждаваш. Освен това аз съм само един глас и нищо повече, нямам никакво намерение да взимам еднолично решение по този случай. Почакай тук с капитан Лок. Ще свикам Съвета и ще ги помоля да обсъдят твоята молба. Дали ще решат да те изслушат, или не? Този избор ще оставя на тях.
Той удари рязко по писалището и тясната врата на задния изход се отвори. Сирид Лок влезе и поздрави.
— Остани тук с нашия гост — нареди му Атабаска, — докато се върна.
После Върховният друид излезе през широките двойни врати в предната част на помещението, без да поглежда назад.
Атабаска го нямаше вече почти четири часа. Бремен седеше на пейка при един от високите прозорци и се взираше навън в смътната светлина на късния следобед. Чакаше търпеливо, защото знаеше, че нищо друго не може да направи. Поговори известно време със Сирид Лок, увлечен от новините относно работата на Съвета, разбирайки, че тя продължава в същата насока, както преди години, че малко се е променило, че почти нищо не е свършено. Това го угнети и скоро се отдаде на размисли за своите цели. Замисли се за това какво ще каже пред Съвета и как може да отговорят членовете му, но в сърцето си знаеше, че усилията му ще се окажат безплодни. Сега осъзна и защо Атабаска се бе съгласил с него. Върховният друид смяташе, че ще е по-добре да допусне да бъде изслушан, отколкото да го отпрати веднага, че е по-добре да си придаде вид, че ще обмисли искането му, отколкото да не направи нищо. Но решението вече бе взето. Не възнамеряваше да го послуша. Бремен беше прокуден и Атабаска нямаше да му позволи да се върне. Поради никаква причина, без значение колко убедителен ще бъде, колко завладяващ. В неговото съзнание той бе опасен човек, а може би и в съзнанието на останалите също. Той използваше неразумно магия. Играеше си с огъня. Те нямаше как да изслушат такъв човек. Никога.
Беше тъжно. Дойде да ги предупреди, но те бяха недостижими за него. Усещаше го. Сега очакваше само всичко това да се потвърди.
А потвърждението дойде скоро след като четирите часа изтекоха. Атабаска влезе през вратите с безцеремонното отношение на човек, който има и по-важни дела за вършене.
— Бремен. — В поздрава му се усещаше пренебрежение. Не обърна никакво внимание на Сирид Лок, не му каза нито да си тръгва, нито да остане. — Съветът обсъди молбата ти и я отхвърли. Ако искаш да я представиш още веднъж в писмен вид, тя ще бъде предадена на комисия за обсъждане. — Той седна зад писалището си със снопче книжа и започна да ги преглежда. Ейлт Друин проблесна ярко, когато се разлюля на гърдите му.
— Ние сме поели задължението да следваме курс на невмешателство в делата на расите, Бремен. Твоето искане е в разрез с това правило. Длъжни сме да стоим встрани от политически конфликти и териториални междуособици. Твоите твърдения са много неопределени и напълно недоказани. Не можем да ги приемем за верни. — Той вдигна поглед и добави: — Можеш да се запасиш с всичко, от което имаш нужда, за да продължиш пътуването си. Желая ти късмет. Капитан Лок, моля, ескортирайте нашия гост обратно до крепостните врати.
Той отново сведе поглед. Бремен се взираше безмълвно, втрещен от безцеремонността, с която бе отхвърлен. Когато Атабаска продължи да го игнорира, той каза тихо:
— Ти си глупак. — После се обърна и последва Сирид през тясната вратичка към коридора, който ги бе довел дотук. Чу как вратата се затваря и заключва зад него.