Кинсън за миг се зачуди дали всъщност той и Марет не са заплашени. Приближи се бързо до нея, а очите му се стрелкаха наляво-надясно. Не се чувстваше в безопасност. Усещаше неприязън и враждебност. Дали тези джуджета не бяха ренегати, отлъчили се от основната армия? Дали армията изобщо вече съществуваше?
И изведнъж зърна Риска. Чакаше ги да приближат. Не изглеждаше никак променен от раздялата им при Адския рог, ако не се брояха новите белези от остриета по лицето и ръцете му. А когато на обветреното му лице се появи усмивка и ръката му се протегна за поздрав, Кинсън Рейвънлок разбра, че всичко ще бъде наред.
Тридесета глава
На десетия ден след среднощната атака на Джърл Шанара армията на Господаря на Магията нападна елфите в долината Рен.
Те обаче не бяха заварени неподготвени. През цялата предишна нощ активността във вражеския лагер беше необикновено висока. Бяха запалени толкова лагерни огньове, че накрая сякаш цялата равнина заблестя. Обсадните машини, оцелели след атаката на елфите, бяха извлечени напред като огромни гиганти, възправящи се в нощта — четвъртити, тромави кули, които се олюляваха и проскърцваха. Дългите, наклонени рамена на катапултите и метателните машини хвърляха сенки като прекършени крайници. Много преди изгрев отделните части на армията започнаха да се събират и елфите можеха да чуят чак от началото на прохода звъна от навличането на броните и запасването на оръжията. Тежкият тътен от множество ботуши сигнализира за сформирането на бойните единици. Конете бяха оседлани и доведени и кавалерията препусна да заеме позиции по фланговете на армията, за да предпазва стрелците и пешаците. Нямаше никакво съмнение какво се случва и реакцията на Джърл Шанара не закъсня.
Кралят бе използвал добре времето, което набегът му беше осигурил. Северняците се възстановяваха от загубите по-дълго, отколкото се беше надявал. Щетите, които атаката му бе нанесла на обсадните машини и каруците с провизии, бяха доста големи. Беше се наложило да се построят нови машини, а някои от старите да се поправят, както и да се докарат още провизии от север. Някои от разбягалите се коне бяха заловени, но повечето трябваше да се заменят с други. Северната армия набъбна отново, когато пристигнаха подкрепления, но елфите бяха окуражени от факта, че лесно бяха успели да нанесат щети на такава огромна сила. Това им беше дало нова надежда и кралят бързаше да се възползва от нея.
Първото, което направи, беше да премести по-голямата част от армията си от западния в източния край на долината, от тесния проход към по-широката равнина. Причината за това беше проста. Тъй като беше по-лесно да се защитава теснината, той предпочиташе да ангажира врага по-далеч и да го принуди да се бие за всеки метър земя, докато напредва през долината. Опасността, разбира се, се криеше в разгръщането на далеч по-малобройната му армия толкова нашироко пред такъв огромен враг. Но за да компенсира донякъде това, той накара инженерните си корпуси да изградят серия от смъртоносни капани в огромната шир на равнината, през която щеше да премине Северната армия. Срещна се и със своите офицери, за да обсъдят стратегията, и разработиха доста сложен, но и разумен набор от алтернативи, чрез които донякъде щяха да намалят мощта на удара на северняците. По-голямата армия щеше да победи, ако успееше да се възползва напълно от силата и численото си превъзходство. Номерът беше да не позволят това да се случи.
И така, когато настъпи зората на десетия ден и Северната армия се появи, елфите вече я очакваха.
Четири дружини пешаци и стрелци бяха строени по цялото протежение на източния подстъп към долината в бойна готовност. Кавалерията, под командването на Киър Джоплин, вече се бе разгърнала от край до край по границата на горите на Западната земя, които закриваха скалите и хълмовете. На височините бяха заели позиции още три дружини елфи-преследвачи, въоръжени с лъкове, прашки и копия, под прикритието на защитни насипи и барикади.
Но армията, събрана пред тях, бе безспорно стряскаща. Тя наброяваше над десет хиляди войни и се разпростираше по цялото протежение на равнината, докъдето поглед стигаше. Огромните скални троли стояха в средата, а грамадните им пики стърчаха като цяла гора от дърво и метал. Останалите троли и гномите бяха строени по фланговете и отпред. Тежката кавалерия ги обгръщаше отзад. По стремената на конете бяха закачени копия. От двете страни на армията се издигаха обсадни кули, а катапултите и метателните машини бяха разпръснати навсякъде из нея. В блясъка на първите лъчи на слънцето и в още не разсеялите се сенки, Северната армия изглеждаше достатъчно огромна да прегази всяка пречка по пътя си.