Дребният мъж прегърна стареца и притисна за миг крехкото му тяло в обятията си.
— Довиждане, Бремен — почти прошепна той. — Само този път се надявам да грешиш.
Бремен кимна безмълвно. После се обърна и излезе от библиотеката, без да поглежда назад. Улови се, че се е надявал нещата да стоят по-различно, макар да знаеше, че е невъзможно. Тръгна бързо надолу по коридора, към вратата, през която се излизаше на задното стълбище и по което бе дошъл. Усети, че се заглежда в украсите по стените и реликвите, сякаш никога не ги бе виждал — или може би сякаш никога повече нямаше да ги види. Усещаше как някаква частица от него се откъсва и изчезва, точно както когато бе напуснал Паранор за първи път. Не му се искаше да го признае, но все още се чувстваше повече у дома си тук, отколкото на което и да е друго място. И както с всеки дом, това място се беше загнездило в душата му по начин, който той не можеше нито да осъзнае, нито да превъзмогне.
Мина през вратата и пристъпи в мрака на площадката от другата страна, където се озова лице в лице с Риска и Тей Трифънйъд.
Тей веднага се приближи към него и го прегърна.
— Добре дошъл у дома, друиде — рече, като го потупваше по гърба.
Тей беше елф с необичаен ръст. Върлинест и доста тромав на вид, като че постоянно го грозеше опасност да се спъне в собствените си крака. Лицето му беше определено елфическо, само дето главата му изглеждаше присадена по погрешка към тялото. Все още бе млад, макар че служеше от петнадесет години в Паранор. Имаше гладко и добре избръснато лице, руса коса и сини очи, винаги готов да разцъфне в усмивка за всекиго.
— Изглеждаш добре, Тей — отвърна старецът, като дари елфа с лека усмивка. — Явно животът в Паранор ти понася.
— Да те видя отново, ми понася още по-добре — обяви другият. — Кога заминаваме?
— Да заминаваме ли?
— Бремен, не се прави на скромен. Отиваме там, където отиваш и ти. С Риска вече го решихме. Дори да не ни беше извикал на тази среща, щяхме да те настигнем по пътя. Дошло ни е до гуша от Атабаска и Съвета.
— Не беше там да видиш представлението им — подсмихна се Риска и излезе на светлото. — Пародия! Отнесоха се към молбата ти с такова разбиране, сякаш бяха призовани да станат жертви на чума! Не бяха разрешени никакви дебати и никакви доводи не се взеха под внимание! Атабаска представи искането ти по такъв начин, че не остана никакво съмнение какво е неговото отношение. Останалите го подкрепиха, до един подмазвачи. Тей и аз направихме всичко по силите си да осуетим машинациите му, но ни заглушиха. Дотегна ми от техните интриги, дотегна ми от късогледството им. Щом ти казваш, че Господаря на Магията съществува, значи той съществува. Щом ти казваш, че ще дойде в Паранор, значи ще дойде. Само че аз няма да съм тук да го посрещна. Нека другите останат вместо мен. По дяволите, как може да са такива глупаци?
Риска бе целият мускули и гняв, Бремен се усмихна вътрешно.
— Значи сте се представили много добре в моя защита?
— Бяхме като шепот при буря — изсмя се Тей. Ръцете му се повдигнаха и паднаха безпомощно от двете страни на черната му роба. — Риска е прав. В Паранор царят интригите. Те взеха властта, откакто Атабаска стана Върховен друид. Ти трябваше да заемеш този пост, Бремен, не той.
— Ти можеше да си Върховен друид, ако беше пожелал — наблегна раздразнено Риска. — Трябваше да си по-настоятелен.
— Не — отвърна Бремен. — Нямаше да се справя добре на тази длъжност, приятелю. Никога не ми се е удавала чиновническата работа и управлението. Моето предопределение е да търся и да разкривам онова, което е загубено, а не можех да сторя това от тази висока кула. Атабаска беше по-подходящ от мен.
— Как пък не! — сопна се Риска. — Той никога не е бил подходящ за каквото и да било. Негодува срещу теб дори и сега. Знае, че неговото място щеше да е твое, стига ти да бе поискал, и никога не ти прости това. Нито пък, че замина и пренебрегна всичко останало. Твоята свобода застрашава неговото упование в реда и подчинението. Той ни иска всички наредени спретнато по полиците, откъдето да ни сваля, когато му е удобно. Иска да ръководи живота ни, сякаш сме деца. Ти избяга от контрола му, като напусна Паранор, и той никога няма да ти го прости.
Бремен сви рамене.
— Минало заминало. Съжалявам единствено, че не взе под нужното внимание предупреждението ми. Смятам, че крепостта е в истинска опасност. Господаря на Магията идва насам, Риска. Той няма да заобиколи Паранор и друидите. Армията му ще ги прегази.