Джърл Шанара изтегли войската си стотина метра, към широкия източен подстъп до Рен. Редица по редица елфите се изтегляха назад, дисциплинирано, стегнато отстъпление, но все пак отстъпление. Някои от северняците надигнаха радостни възгласи, сметнали, че враговете им са в паника. Сигурно ще се разпръснат и разбягат, мислеха си те. Никой обаче не видя редицата малки флагчета, зад която елфите внимателно се изтеглиха, като тайничко изваждаха знаменцата след преминаването си. Напредвайки неумолимо и безмилостно към долината, скалните троли явно не забелязаха прекалено организираното отстъпление. Зад тях димът и огънят се издигнаха, а после отмряха, когато с наближаването на средата на утрото вятърът започна да отслабва. Отрядът на Киър Джоплин препусна обратно към долината пред щурма на северняците, за да не бъдат отрязани при тях. Минаха в галоп покрай пешаците и се групираха отново по фланговете. Цялата Западна армия вече беше по местата си, простряла се по протежение на входа към долината, и чакаше. Не се забелязваха никакви признаци на паника, нито намек за несигурност. Бяха заложили втори капан и нищо неподозиращият враг настъпваше право към него.
Когато предните редици на скалните троли достигнаха входа към долината, земята под краката им започна да изчезва. Тежко въоръжените троли пропадаха безпомощно в ямите, които елфите бяха изкопали и маскирали няколко дни по-рано и внимателно бяха избегнали при своето отстъпление. Редиците се разкъсаха и тролите продължиха напред, като заобикаляха зейналите ями, но ровове бяха прокопани на неравни интервали по протежение на цели петдесет метра напред, и земята продължи да пропада накъдето и да се обърнеха. Настъпи объркване, което забави настъплението им, и атаката забуксува.
И тогава елфите се впуснаха в незабавна контраатака. Кралят даде знак на елфите, скрити сред скалите от двете страни на прохода, и оттам полетяха каци с леснозапалимо масло, които се затъркаляха по прикрити в тревата рампи, разбиха се в стърчащите камъни и се изляха в ямите. Още веднъж в небето се издигнаха стрели, които паднаха в изтичащото масло. Целият източен край на долината внезапно бе погълнат от пламъци. Скалните троли в ямите бяха изгорени живи. Остатъкът от Северната войска продължи настъплението си, но сплотеността на тролските редици беше нарушена. Дори по-лошо, нищо неподозиращите северняци започнаха да прегазват тролите, без да знаят какво ги чака напред. Изведнъж цялата армия бе обзета от смут. Огънят ги застигаше, стрелите от дългите лъкове на елфите валяха отгоре им, а защитниците вече напредваха към тях, бутайки пред себе си огромни, осеяни с шипове тарани. Те се врязаха във вече разпокъсаните редици и разпиляха останалите от тролите. Отзад идваха елфите-преследвачи, които поваляха оцелелите с мечовете си. Онези, които бяха попаднали в капан между елфите и огъня, се сражаваха ожесточено, но бяха обречени и загинаха.
В отчаянието си останалите войни от Северната армия се втурнаха към скалите от двете страни на прохода в опит да намерят там сигурни позиции. Но; елфите отново ги очакваха. От височината се затъркаляха каци и събаряха катерещите се войници. Стрели валяха отгоре им. От преимуществото на защитните си позиции, елфите отблъснаха щурма почти без усилие. В кипящия долу ад челната четвъртина на Северната армия сновеше беззащитно напред-назад. Атаката загуби скорост, а после съвсем се разпадна. Давейки се от праха и дима, обгорени от огньовете в тревата и кървящи от раните, причинени от оръжията на елфите, войните на Господаря на Магията започнаха да отстъпват отново към Стрелехайм.
Джърл Шанара импулсивно издърпа от ножницата меча, поверен му от Бремен, меча, чиято магия не умееше да управлява и дори още не вярваше в нея, и го вдигна нагоре. Всички елфи около него също вдигнаха оръжията си в отговор и нададоха радостни викове.
И тогава кралят внезапно осъзна иронията на своя жест. Той бързо свали меча, който в неговите ръце беше не повече от тояга в ръцете на глупак, магия, поверена на невежа. Пак обърна Риск, еуфорията бе изчезнала напълно, заменена от срам.
— Сега това е мечът на Шанара, кралю на елфите — му беше казал Бремен, когато Джърл му разкри как магията на талисмана го е подвела при среднощната атака. — Той не е вече нито друидски, нито пък мой.
Тези думи отново закънтяха в главата му, докато сновеше пред редиците на армията си и я подготвяше за следващата атака, която вероятно щеше да започне точно преди залез. Мечът лежеше отново в ножницата си, закачена на кръста му — несигурно, загадъчно присъствие. Защото въпреки че бе побързал да даде ново име на меча, Бремен не си беше направил труда да окуражи краля, че магията на оръжието може да бъде овладяна. И дори сега, след като знаеше толкова много, Джърл Шанара все още не усещаше меча като свой.