Джърл Шанара бе изтеглил войската си дълбоко навътре в долината и бе я разположил по средата й. Беше избрал място, където долината започваше да се издига към тесния западен проход на Рен, като даде възможност на войниците си да заемат позиции на по-висок терен. Тактиката му неизбежно се беше променила, тъй като сега вятърът бе променил посоката си, духаше срещу защитниците и огънят само щеше да помогне на врага. Не нареди и да се копаят още ями толкова навътре в долината; тук нямаше достатъчно място за маневрите на собствената му армия и освен това, врагът вече щеше да внимава за капани.
Вместо това, той беше заповядал да се изградят няколко десетки барикади с шипове. Нареди да ги заострят от двете страни и да ги завържат на кръст към една централна ос така, че заприличаха на цилиндрични въртележки. Всяка беше дълга по шест метра и достатъчно лека, за да я довлекат напред и да я поставят на място, така че насочените надолу шипове бяха забити в земята.
Когато армията на Господаря на Магията се изля в долината и започна решителния си марш напред, първата съпротива, която срещна, бяха барикадите с шипове. Щом предните редици на врага стигнаха до тях, Джърл Шанара заповяда на лъконосците, строени в редици по трима зад прикритието на хълмовете, да пуснат стрелите си. Северняците бяха забавени от барикадите и като не успяха да ги избутат настрани, нямаше къде да избягат. Хванати под унищожителен кръстосан огън, те падаха с дузини, докато търсеха начин да минат под, над или покрай шиповете. Кавалерията се опита да се добере до елфите, позиционирани на височините, но склоновете бяха толкова стръмни, че конете и ездачите отново се смъкваха надолу.
Разнесоха се виковете на умиращите и атаката загуби скорост. Северняците се криеха зад щитовете си, но не можеха да поддържат прикритието си и по барикадите. Извадиха брадвите си, за да ги насекат, но онези, които се бяха втурнали да разрушат смъртоносните въртележки, не останаха живи задълго. За да преминат дори през една от тях, трябваше да я разсекат на десетки места. Светлината започна да отслабва, здрачът се спускаше и светът потъна в сенки и несигурност. Северняците хвърляха огън към барикадите и успяха да запалят няколко от тях, но елфите предвидливо ги бяха изградили от сурово дърво. Тревите подхванаха пламъците, но защитниците бяха изкопали ровове между себе си и барикадите и огънят затихна, преди да достигне техните редици.
Елфите изчакаха, докато мракът започна да забулва всичко и контраатакуваха от склоновете в серия от пресметнати нападения. Тъй като бяха хванали северняците натясно в долината, те лесно намираха мишените си дори и в спускащия се мрак. От височините слизаха отряд след отряд, като първо принудиха северняците да се обърнат да се защитават в една посока, а после в друга. Заформи се яростен ръкопашен бой и долината заприлича на кланица.
Врагът все още не се предаваше. Северняците измираха със стотици, но на тяхно място прииждаха нови, огромна сила, която напираше неуморно напред. Дори и когато елфите се бореха, за да удържат позициите си срещу онези, които вече бяха тук, подкрепленията не преставаха да идват. Бавно, но неумолимо, врагът настъпваше напред. Барикадите задържаха Северната армия в шах в центъра на долината, но тя започна да залива и хълмовете. Елфите под командването на Корморант Итруриън, които се биеха по височините, вече бяха изтиквани от защитните им позиции и принудени да отстъпят. Метър по метър северняците настъпваха, завземаха височините и се освобождаваха от менгемето, в което ги беше приклещил Джърл Шанара.
Сведения за това, което се случваше, стигнаха до краля. Небето бе покрито с облаци и започна да вали дъжд, който направи терена хлъзгав и несигурен. Звуците от битката отекваха в хълмовете на долината и създаваха пълен хаос. Вече беше толкова тъмно, че не се виждаше и на няколко метра. На Джърл не му трябваше много време да вземе решение. Той изпрати бързоходци с вест за изтегляне при хората на Итруриън на барикадите, издигнати като редут по склоновете, паралелно на неговите защитни линии. Трябваше да се установят там и да удържат щурма. Изпрати хора с такава вест и при Ам Банда и неговите лъконосци. После сформира две групи елфи-преследвачи от хората на Ръстин Апт и ги строи за атака. Когато бойците на Итруриън и лъконосците се изтеглиха на сигурните позиции, той нареди на хората си да насочат напред пиките си и ги поведе направо към ядрото на напредващия враг. Срещна северняците точно когато те вече бяха пробили десния фланг и предните им редици се насочваха към барикадите. Джърл даде команда да се запалят факли, за да станат позициите им видими за скритите стрели, после ги накара да изтласкат врага от склоновете.