Хванати под анфиладен огън, северняците се групираха около огромната група скални троли и контраатакуваха. Те успяха да си проправят път през барикадите и се нахвърлиха върху елфите-преследвачи. Огромни, крилати силуети се появиха от изпълнения с дим здрач, щом няколко черепоносци се спуснаха от небето в подкрепление на врага. Защитните линии започнаха да се огъват. Прошареният Ръстин Апт падна ранен и беше изнесен от полето. Триуитън и Дворцовата стража се спуснаха напред в помощ на разкъсващата се защита, но врагът беше твърде многоброен и целият фронт на елфите започна да рухва.
Отчаян, Джърл Шанара заби шпори в хълбоците на Риск и препусна сам в битката. Обграден от дворцови стражи, той яздеше устремено към врага, като увличаше и своите елфи-преследвачи със себе си. От всички страни към него заприиждаха северняци. Опитваха се да го смъкнат от коня, да го съборят от седлото и въобще всичко възможно да го забавят. Зад него елфическата армия, полу съсипана и изтощена, се устреми напред като един. Бойните викове се извисиха над писъците и стоновете на ранени и умиращи, и елфите се нахвърлиха още веднъж срещу северняците. Джърл се биеше, сякаш можеше да изтика Северната армия обратно по пътя й сам-самичък. Просветващият му меч отразяваше светлината от факлите и иззвънтяваше, щом се стовареше върху някое вражеско оръжие или броня.
На пътя му се появиха и огромни троли, страховити безлики чудовища с бойни брадви. Но кралят си проби път през тях, като че бяха от хартия. Нищо не можеше да го спре, изглеждаше непобедим. Той се откъсна дори от собствената си охрана и неговите войни се хвърлиха срещу врага в усилието си да го достигнат.
Мълния удари по една издатина на склона, който беше най-близо до мястото на битката. Пламтящи парчета земя и отломки разтрошена скала полетяха към небето и обсипаха долината. Мъжете прикриха главите си, сведоха се под яростта на експлозията и поне за миг времето спря. Докато северняците стояха вкаменени като статуи, Джърл Шанара се изправи на стремената и вдигна нагоре меча на Шанара напук на всичко. От гърлата на хората му се надигнаха бойни викове и елфите се хвърлиха срещу враговете си с такава свирепост, че ги заляха изцяло. Онези, които бяха най-далече и можеха да избягат, отстъпиха зад разрушените барикади, изгубили желание да се бият. За момент се задържаха в гората от натрошени дървени отломки и обгорена земя. После навъсено и изтощено се оттеглиха зад източния подстъп на Рен.
Скупчени срещу барикадите, шибани от дъжда, прашни, потни и окървавени, Джърл Шанара и елфите му гледаха как врагът се изтегля.
Победата този ден най-после бе тяхна.
Тридесет и първа глава
Зората разкъса небето, сиво и мрачно от поройния дъжд, паднал през нощта, и обгорената и набраздена долина на Рен изглеждаше черна и димяща в сумрака. Строени отново, с готови за бой оръжия, с очи вперени с очакване в мрака, елфите стояха и се подготвяха за атаката, която знаеха, че предстои. Но от гъстата мъгла, която обгръщаше лагера на армията на Господаря на Магията при източния вход на долината, не се чуваше и звук и нищо не помръдваше из ветровитата пустош пред тях. С изгряването на слънцето, светлината стана по-силна, но мъглата отказваше да се разнесе и все още нямаше никакъв помен от нападение. Беше немислимо огромната армия да се е оттеглила. Цяла нощ, подобно на болно животно, тя се беше чесала и грижила за себе си, стонове на болка и страдание се издигаха от мъглата и дъжда, надделявайки над отслабващия тътен на затихващата буря. Цяла нощ армията се беше грижила за нуждите си и бе прегрупирала силите си. Тя заемаше източния вход към долината, както самата долина, така и височините около нея. Обсадните машини, провизиите и съоръженията бяха изтикани напред и позиционирани по протежението на лагера из целия вход. Те може и да напредваха бавно и тромаво, но си оставаха непреодолима сила.
— Там са — измърмори едноокият Ам Банда, който стоеше от лявата страна на Бремен. Лицето му се изкриви в тревожно смръщване.
Джърл Шанара кимна, високата му фигура беше напълно неподвижна.
— Но какво правят?