Джърл Шанара за миг се озова до друида.
— Какво правят? — попита той.
Очите на Бремен си оставаха приковани към пустите сега небеса и гледаха как друидската светлина започва да се топи. Мракът отново се завърна, плътен и всепоглъщащ. Със светлината ставаше нещо странно, осъзна той внезапно. Нещо странно.
— Разузнават — прошепна той. Тогава, като се обърна бързо към Аланон, каза: — Погледни отново през долината. Този път по-внимателно. Не се опитвай да видиш нещо определено. Вгледай се в мъглата и здрача. Внимавай за някакви движения.
И момчето го стори, а лицето му се смръщи от усилието. Взираше се напрегнато в нищото, задържа дъх и притихна. После устата му се отвори и то пое дъх изумено.
— Добро момче. — Бремен обви с ръка раменете на момчето. — Вече и аз ги виждам. Но твоите очи са по-силни. — После обърна лице към краля. — Атакуват ни мрачните създания на Господаря на Магията, същества, призовани от отвъдното. Днес е решил да използва тях, а не армията си. Приближават се през долината. Черепоносците разузнават пътя пред тях. Господаря на Магията прикрива с магията си приближаването им, като променя светлината и сгъстява мъглите. Нямаме много време. Прати офицерите си по местата и им кажи да се приготвят. Ще направя, каквото мога, за да отблъсна тази атака.
Джърл Шанара даде заповеди и елфическите командири се разпръснаха по своите части. Корморант Итруриън — на левия фланг. Раненият, но все още на крака, Ръстин Апт — на десния. Киър Джоплин беше вече на мястото си, кавалерията бе изтеглена зад пешаците. Ам Банда препусна към южните склонове, за да даде заповед на стрелците да заемат позиции там. Преккиън, Черните часови, Триуитън и повечето от Дворцовата стража бяха останали в резерв.
— Ела с мен — каза Бремен на краля.
Те се изтеглиха далеч вдясно от предните редици — кралят, друидът, Аланон и Прейа Старли. Минаха бързо през стреснатите елфически преследвачи към най-предните редици на армията. Щом стигнаха, друидът отново се обърна назад.
— Накарай най-близките да вдигнат оръжия и да ги държат здраво — наред той. — Кажи им да не се страхуват.
Кралят го направи, без да пита защо, доверявайки се на друида. Той даде заповедта и копия, мечове и пики се вдигнаха нагоре в отговор. Бремен присви очи, плесна с ръце пред тях и призова Друидския огън. Когато огънят се събра на ярка синя топка в шепите му, той разпрати частици от него да скачат от оръжие на оръжие, от острие на острие, докато не докоснаха всички. Изумените войници се изплашиха от приближаващите се пламъци, но кралят им нареди да стоят на място и те го сториха. Когато всички оръжия от една част бяха обработени по този начин, те минаха към следващата и повториха процеса по дължината на редиците смутени елфи. Друидът насищаше метала на оръжията им със своята магия, а кралят ги убеждаваше в нуждата от това, като в същото време ги предупреждаваше да останат в готовност, защото атаката е започнала.
Когато мрачните създания ги връхлетяха, друидската магия вече беше наситила оръжията и ядрото на елфическата армия беше защитено. Тъмните силуети се спуснаха от мрака, като се хвърлиха към елфическия строй, виещи като подивели животни. Те бяха същества с оголени нащърбени зъби и остри нокти, с четинеста черна козина и твърди люспи. Бяха създания от други светове, създания на мрака и лудостта и за тях не важаха никакви закони освен закона за оцеляването. Биеха се с ярост и дива сила. Някои бяха на два крака, други на четири, но всички изглеждаха като родени от нечии противни кошмари или извратено въображение.
Елфите бяха изтласкани назад, отстъпвайки от позициите си, завладени от страх, ужасени от тези зверове, които искаха да ги разкъсат на парчета. Някои от тях умряха на мига, страхът се загнезди толкова дълбоко в гърлата и сърцата им, че не успяха да помръднат, за да се защитят. Други умряха сражавайки се и бяха повалени, преди да са успели да нанесат решителния си удар. Но част от тях възвърнаха духа си, щом установиха с изумление, че докоснатите им от магия оръжия лесно проникват в телата и крайниците на чудовищните нападатели. След първоначалното стъписване от първия удар, армията отново се окопити.