Накрая Бремен успя да скрепи левия фланг на защитниците дотолкова, че нападателите, проникнали през него, бяха отблъснати. Безспорно разбити, оцелелите се обърнаха и побягнаха, безформените им силуети се изгубиха отново в мъглите, сякаш никога не ги беше имало. Армията се насочи напред, към онези, които все още се сражаваха в центъра й, и отблъсна и тях. Бавно, но сигурно, елфите си върнаха позициите. Зверовете от отвъдното се изтеглиха и изчезнаха.
Изтощена, армията на Запада се взираше след тях в сивата, здрачна пустота.
Северняците атакуваха отново късно същия следобед, като този път изпратиха редовните си войски. Сега мъглите се бяха разнесли, небето бе започнало да се прояснява и светлината беше силна и чиста. Елфите гледаха от новите си защитни позиции как врагът се приближава по опустошения Рен. Бяха се изтеглили още по-надълбоко в долината, близо до западния й подстъп, защитени както от издигащите се възвишения, така и от наскоро построените каменни стени, от които стърчаха заострени шипове. Вече представляваха доста изпосталяла и окървавена дружина, на крачка от пълното изтощение, но все още неустрашими. Бяха преодолели прекалено много, за да се изплашат сега. Стояха спокойно на позициите си, скупчени един до друг, защото там, където чакаха, долината рязко се стесняваше. Склоновете бяха толкова стръмни, че беше нужна само малка група лъконосци и елфи-преследвачи да защитават височините от настъпление. По-голямата част от армията беше разгърната в долината, гъстите й редици се простираха от склон до склон. Корморант Итруриън отново беше тук, с превръзки на рамото и главата, и мрачен израз на слабото си лице. Заедно с дори още по-изнемощелия Ръстин Апт, той командваше дивизиите, които щяха да срещнат ядрото на атаката на северняците. Ам Банда беше на северния склон с група лъконосци. Киър Джоплин и кавалерията се бяха изтеглили до началото на прохода, защото тук вече нямаше достатъчно пространство за маневрите им. Дворцовата стража и Черните часови отново бяха оставени в резерв.
Точно зад елфическите редици, на една издатина, откъдето можеха да наблюдават битката, стояха Бремен и момчето Аланон.
Кралят и Прейа Старли, на верните си коне Риск и Въглен, стояха в центъра на елфическата защита, обградени от войни от Дворцовата стража.
Оттатък, в другия край на долината, се чуваха барабаните на Северната армия. Тътенът на копитата и обутите в ботуши крака отекваше силно. Безчислени пехотинци приближаваха в атака. Бяха толкова много, че изпълваха цялата долина. Зад тях идваха бойните машини — обсадните кули и катапултите, влачени от впрягове коне и потни мъже. Кавалерията настъпваше в ариергард — редици ездачи, понесли копия и пики, с развяващи се над тях знамена. Огромни скални троли носеха Господаря на Магията и неговите слуги в носилки, драпирани с черна коприна и декорирани с избелели кости.
Това е краят, осъзна Бремен внезапно. Мисълта се появи неканена, докато гледаше напредването на врага. Твърде много са, а ние сме твърде изморени, битката беше прекалено яростна и дълга. Това е краят.
Той потръпна от неумолимостта на това предчувствие, чиято сила нищо не можеше да възпре. Друидът усети как върху него ляга огромна тежест, безжалостна увереност, ужасяваща истина. Гледаше как множеството на северняците се движи напред, влачи своите бойни машини, изпълва набразденото, почерняло дъно на Рен и в съзнанието му се превърнаха в приливна вълна, която щеше да залее елфите и да ги удави. Бяха минали само два дни в битки, а изходът бе вече близо. Ако джуджетата се бяха присъединили към тях, може би щеше да бъде иначе. Ако някой от градовете на юг бе сформирал армия, може би щеше да промени нещата. Но сега елфите бяха сами и нямаше кой да им помогне. Бяха останали само една трета от първоначалния си брой и дори да нанесяха на врага десет пъти по-големи загуби, това нямаше да има никакво значение. Северняците имаха много излишни животи; броят им осигуряваше надмощието.
Старецът примигна изморено и потърка брадичката си. Не можеше да понесе такъв край. Джърл Шанара нямаше да получи шанс да изпита меча си срещу Господаря на Магията. Нямаше да има възможност дори да се изправи срещу него. Щеше да умре тук, в тази долина, заедно с елфите си. Бремен добре познаваше краля, знаеше, че ще даде живота си за другите. А ако Джърл Шанара умреше, нямаше да остане никаква надежда.