— А ние какво ще правим? — настоя Тей, като се оглеждаше наоколо, сякаш се опасяваше, че някой може да ги подслушва. — Ние продължихме да практикуваме магията, Бремен. И двамата, Риска и аз, всеки по свой начин, всеки по своя метод. Знаехме, че ще се върнеш за нас някой ден. Знаехме, че ще има нужда от нея.
Бремен кимна доволен. Беше разчитал най-много на тях, че ще продължат да развиват заклинателските си умения. Не бяха толкова посветени и опитни като него, но бяха достатъчно способни. Риска беше майстор на оръжието, умел в бойните и военните изкуства. Тей Трифънйъд беше вещ в познанието за стихиите, бе изучил силите, които създават и разрушават, разбираше баланса между земя, въздух, огън и вода в еволюцията на живота. Всеки от тях бе адепт, също като него, способен да призове магията, за да защити и опази. Практикуването на магията бе забранено между стените на Паранор, освен когато се извършваше под строг контрол. Заклинания се извършваха единствено и само по необходимост.
Експериментирането не се поощряваше и често се наказваше, ако бъдеше разкрито. Друидите живееха в сянката на собствената си история и на мрачния спомен за Брона и неговите сподвижници. Бяха се оставили да западнат заради вината и нерешителността. Те, изглежда, не разбираха, че изначално погрешната им посока на действие заплашва да ги погълне.
— Били сте прави — каза им Брона. — Аз разчитах, че няма да изоставите магията. И наистина искам да дойдете с мен. Ще имам нужда от вашите умения и силата ви в това, което ми предстои. Кажете ми, можем ли да призовем още някого от останалите? Някой, който осъзнава нуждата от употребата на магия.
Тей и Риска се спогледаха.
— Не, ще трябва да разчиташ само на нас.
— Вие ще се справите отлично — обяви Бремен, а старческото му лице се сбръчка в насилена усмивка. Само тези двамата ли щяха да се присъединят към него и Кинсън! Само те двамата срещу цяло множество! Той въздъхна. Е, може би бе очаквал твърде много. — Съжалявам, че съм принуден да искам това от вас — каза той и го мислеше искрено.
Риска се сопна:
— Щях да се почувствам пълно нищожество, ако не го беше направил. Отегчен съм до смърт от Паранор и неговите старци. На никого не му пука за прилагането на моите умения. Нямам никакви сподвижници. Всички ме смятат за някакъв анахронизъм. Тей се чувства по същия начин. Отдавна щяхме да напуснем, ако не се бяхме разбрали да те чакаме.
Тей кимна.
— Няма причина за униние в това, че се нуждаеш от другари по своя път, Бремен. Ние сме напълно готови.
Бремен се ръкува с всеки от тях и им благодари.
— Съберете всичко, което искате да вземете, и ще се срещнем пред крепостните порти утре сутрин. Тогава ще ви кажа накъде ще се отправим. Тази вечер ще спя навън в гората, моят другар Кинсън Рейвънлок ще бъде с мен. Той ме съпровожда през изминалите две години и се е доказал като безценен приятел. Той е следотърсач и разузнавач, пограничник с огромна смелост и кураж.
— Щом пътува с теб, няма нужда от други препоръки — каза Тей. — Сега ще тръгваме. Сирид Лок те чака някъде по-надолу по стълбите. Помоли да слезеш при него. — Тей помълча многозначително, после добави: — Сирид би бил добър спътник, Бремен.
Старецът кимна.
— Знам. Ще го помоля да дойде с нас. Починете си добре. Ще се видим по изгрев.
Джуджето и елфът се шмугнаха през вратата на коридора и я затвориха леко зад себе си, като оставиха Бремен сам на площадката. Той постоя там за момент, като се опитваше да прецени какво да предприеме сега. Тишината го обгръщаше, дълбока, погълнала всичко зад крепостните стени. Секундите се нижеха. Бремен не се нуждаеше от много време, но във всички случаи трябваше да побърза.
И отново щеше да му е нужна помощта на Сирид Лок.
Забърза надолу по стълбите, за да изпълни плана си, като прехвърляше подробностите от него в ума си. Миризма на плесен го удари в ноздрите и той сбърчи нос, щом навлезе в тесния проход. Навсякъде другаде, в главните коридори и стълбища на крепостта, въздухът беше чист и топъл. Той идваше от шахтата за отопление, която сгряваше крепостта през цялата година. Филтри и отдушници контролираха въздушния поток, но в скрити проходи, като този, такива нямаше.
Откри капитана на друидската стража две площадки по-надолу да стои сам, скрит в сенките. Сирид Лок тръгна към Бремен с невъзмутимо изражение, щом той се приближи.
— Реших, че ще се чувстваш по-добре, ако се срещнеш с твоите приятели насаме — каза елфът.