На бойното поле рамената на катапултите вече започваха да се изтеглят назад, а стрелците в кулите опъваха лъковете си.
Бремен отвори очи, сега те бяха бели като сняг.
Долу, сякаш почувствал нещо, Джърл Шанара извърна поглед към него.
Внезапно Друидският огън се стрелна от ръцете на Бремен към тялото на Аланон, а после се насочи от свитите юмруци на момчето над главите на чакащата елфическа армия към набразденото, обгоряло поле и към вражеските бойни машини. Огънят порази напълно кулите, погълна ги така всеобхватно, че те лумнаха в пламъци, преди някой да може да мигне. Оттам се прехвърли към катапултите, изпепели влекачите им, захапа въжетата и изкриви металните части. Движеше се като живо същество, като избираше първо една цел, после друга. Пламъкът беше ярко син и така ослепителен, че мъжете и от двете армии бяха принудени да закрият очите си пред блясъка му. Той препусна нагоре и надолу по предните редици на Северната армия, като поглъщаше всичко и всеки. На моменти се издигаше на десетки метри нагоре, извисяваше се към небето на чудовищни скокове, а след него се вдигаха облаци дим.
Писъци и викове се надигнаха от огромната армия на северняците, когато огънят се вряза в нея. А сред редиците на наблюдаващите ги елфи цареше само изумление и тишина.
Бремен усети спад в магията си, отслабване на огъня, но в момчето Аланон имаше още мощ. То сякаш ставаше все по-силно, слабите му ръце бяха прострени напред, с вдигнати длани. Друидът усещаше как слабото тяло на детето трепери от решимостта му. Огънят още струеше от ръцете му, прескачаше отвъд бойните машини към множеството на изумената Северна армия, прорязвайки смъртоносна, пламтяща пътека. Достатъчно! — помисли си Бремен, усетил опасността от нарушаването на баланса. Но той не можеше да прекъсне връзката си с момчето; не можеше да забави потока на магията си. Сега момчето беше по-силно и черпеше от него.
Северняците започнаха да отстъпват срещу тази нова яростна атака. И това не беше просто отстъпление, а пълен погром, куражът им бе прекършен. Дори скалните троли побягнаха от огромния пожар, погълнал другарите им, към прикритието на склоновете и прохода отвъд тях. Дори за тях битката този ден беше приключила.
Тогава най-накрая силата на Аланон секна и Друидският огън, който изригваше от свитите му юмруци, изчезна. Момчето въздъхна силно и се отпусна към Бремен, който също едва се държеше на краката си. Но старецът го хвана и го притисна към себе си, изчаквайки търпеливо ударите на сърцата им да се успокоят и да забавят ритъма си. Стояха притиснати един към друг, нашепвайки си успокоителни думи, взирайки се в разразилия се долу ад, който поглъщаше бойните машини на Северната армия и осветяваше гърбовете на оттеглящите се врагове с кърваво сияние.
На запад слънцето потъваше зад хоризонта и нощта изпълзяваше предпазливо от убежището си, за да покрие мъртвите с плаща си.
След разрушението на бойните машини и след като мракът се разпростря по целите Четири земи, а огньовете в центъра на долината Рен започнаха да изтляват, Джърл Шанара се приближи към Бремен. Старецът беше седнал с Аланон на една издатина и ядеше вечерята си. Вече беше тихо, Северната армия се бе изтеглила в източния край на долината, а елфите все още поддържаха позициите си в западната теснина. Войниците бяха изяли вечерните си дажби. Елфите-преследвачи се хранеха на смени, за да следят за друга, изненадваща атака. В задната част на лагера горяха огньове, на които се приготвяше храната, и ароматът на гозба се носеше из въздуха. Старецът стана, щом кралят се приближи до него, и забеляза в очите на Джърл поглед, който не бе виждал досега. Кралят поздрави и двамата, после помоли Бремен да се разходят насаме. Момчето се върна към яденето без коментар. Друидът и кралят се отдалечиха в сенките.
Когато бяха вече на достатъчно разстояние и никой не можеше да ги чуе, кралят се обърна към стареца.
— Искам да направиш нещо — каза тихо той. — Искам да използваш магията си, за да бележиш елфите така, че да могат да се разпознават един друг в мрака в битка със северняците, за да не се избиват по погрешка. Можеш ли?