Армията на джуджетата бе заела позиция на север, на половин ден път от подножието на Драконовите зъби. Риска, Кинсън, Марет и двеста войници бяха тръгнали напред за оценка на ситуацията. С приближаването на залеза Кинсън Рейвънлок беше отишъл сам да огледа по-отблизо.
Сега, едва три часа след заминаването му, пограничникът се появи от сенките, за да се присъедини отново към другарите си.
— Имало е атака по-рано днес — каза той, останал без дъх. Беше пробягал по-голямата част от пътя на връщане, за да донесе новината. — Провалила се е. Всички бойни машини на северняците лежат изгорени в долината Рен. Но сега строят нови. Врагът се е установил в източния вход на долината. Огромна сила, но изглеждат дезорганизирани. Всички се суетят насам-натам и няма никаква следа от мрачни изчадия. Дори черепоносците не летят тази нощ.
— Успя ли да се добереш до елфите? — попита бързо Риска. — Видя ли Бремен или Тей?
Пограничникът отпи голяма глътка от меха с ейл, който Марет му подаде, и избърса устата си.
— Не. Долината е блокирана. Можех да се промъкна, но реших да не рискувам, а да се върна за теб.
Двамата мъже се спогледаха, после извърнаха очи към равнината.
— Там има много мъртъвци — каза тихо пограничникът. — Твърде много, макар че само една десета от тях са елфи.
Риска кимна.
— Ще изпратя вест на Рейбър да доведе армията насам още на зазоряване. Той сам ще избере терена, от който ще атакува. — Откритото му лице беше напрегнато, очите му светеха. — Междувременно ние ще трябва да чакаме тук пристигането му.
Пограничникът и момичето се спогледаха и бавно поклатиха глави.
— Аз няма да чакам — обяви Кинсън.
— Нито пък аз — каза Марет.
Джуджето вдигна бойната си брадва.
— Е, изглежда, че Рейбър просто ще трябва да ни последва. Да тръгваме.
Тридесет и втора глава
Бяха минали три часа от настъпването на залеза и наближаваше полунощ, когато Джърл Шанара поведе елфите към финалната битка. Беше оставил в тила болните и ранените и известна бойна сила, която да ги защитава и да действа като ариергард, а взе със себе си само най-невредимите. Елфите-преследвачи, Дворцовата стража, лъконосците и други пешаци, на брой над две хиляди души. Кавалерията наброяваше четиристотин ездачи. Събра ги в равнината на входа на долината, близо до мястото, където все още тлееха остатъците от машините на Северната армия, и обходи всеки отряд, за да им обясни, какво възнамерява да прави.
Щом свърши с това, Бремен също мина по редиците, понесъл малка купа, в която сияеше светлина. Беше синкава и излъчваше ярък фосфоресциращ блясък в мрака. Не изглеждаше нито като паста, нито като течност, а просто като сияещ въздух. Беше съставена предимно от Друидска магия, но и от други субстанции, които никой не можеше да разпознае. Гласът на Бремен беше нисък и окуражаващ, когато минаваше от войник на войник с купичката в ръка. Той маркираше елфите със светлината с помощта на пръчица, която потапяше в сиянието, и намазваше дрехата на всеки с малко от мистериозната субстанция.
Когато потеглиха в мрака към сърцето на Рен, всеки елф беше превързал парче плат върху светещия белег, за да скрие приближаването си от врага. Първи вървяха избрани членове на Дворцовата стража, разгърнати като ветрило пред главната ударна сила. Някои от тях се катереха по склоновете от двете страни на долината и после се спускаха напред, за да подсигурят височините при източния подстъп. Като им даде достатъчно време преднина, Джърл Шанара поведе основната част от армията напред. Самият той беше в центъра й, заедно с Прейа Старли и Бремен, Корморант Итруриън беше при левия фланг, а Ръстин Апт — на десния. Строени по цялата ширина, точно зад предните редици елфи-преследвачи, вървяха лъконосците на Ам Банда. Зад тях имаше още елфи-преследвачи, а още по-назад, държана в резерв за момента, в който всички пехотинци щяха да са въвлечени в битката, яздеше елфическата кавалерия под командването на Киър Джоплин.