Стратегията на краля беше проста. Елфите трябваше да се приближат възможно най-близо до позициите на северняците, без да бъдат видени, и тогава да ударят в мрака, използвайки преимуществото на изненадата и объркването. Трябваше да стигнат до сърцето на лагера и светая светих на Господаря на Магията. Там Джърл Шанара щеше да притисне друида отцепник до стената и да го убие. Това беше всичко. Толкова много неща в този план можеха да потръгнат не както трябва, че дори не си струваше да се мисли за тях. Бързината и изненадата бяха всичко. Останалото щяха да постигнат решителността и смелостта. Ако елфите изгубеха контрол над първото или не им достигнеше второто, щяха да бъдат погубени.
Но тази нощ, пазени от друидската магия и бронирани с непреклонната си вяра, те се бяха отдали изцяло в служба на своя крал и в ръцете на съдбата. Съмненията и страховете им се разсеяха още с първата стъпка напред, с осъзнаването, че атаката е в ход и няма връщане назад, както и с прилива на напрегнато очакване, който прогони всичко останало. Вървяха бързо надолу по пътя си в долината, безшумни, както могат да бъдат само елфи. Острите им погледи бързо съглеждаха препятствията, които лежаха на пътя им, и те навреме ги избягваха, а ушите им бяха нащрек за всеки признак на опасност. Нямаше светлина, която да ги води, небето отново беше покрито с облаци, а въздухът — изпълнен с дима от следобедния голям пожар. Пред тях лагерните огньове на врага просветваха в мрака като малки жълти точици.
Джърл Шанара дори не помисляше за провал, докато вървеше напред. Мечът на Шанара беше запасан на гърба му. Не мислеше за нищо, освен за предстоящата задача. Беше се абстрахирал от всичко друго, което нямаше връзка с нощната му офанзива. Прейа беше от едната му страна, а Бремен от другата, и в тяхно присъствие кралят на елфите се чувстваше странно непобедим. Не че не можеше да умре; никога не беше желал безсмъртие. Но в тези отчаяни мигове му се струваше, че провалът е немислим. Обграждаше го сила и вярност. Странна, но позната за краля смесица. Елфите щяха да дадат живота си за него, но той трябваше да е готов на същото за тях. Само с постигането и поддържането на този баланс можеха да се надяват да оцелеят, да упорстват, да постигнат победата, която търсеха.
Кралят огледа мрачните височини за стражи, които можеха да вдигнат тревога. Но такива нямаше.
Изглежда, Дворцовата стража ги беше обезвредила, без никой да забележи. Отзад, дълбоко в люлката на долината, се разнасяше слабото звънтене на хамутите и проскърцване на кожа от следващата ги кавалерия. Пред тях пламъците на лагерните огньове ставаха все по-ясно различими, а зад техния кръг беше Северната армия. Лагерът и изглеждаше като необятен, объркан лабиринт от палатки, складове и мъже. Приличаше на малък град. Все още са твърде много, помисли си кралят. Атаката на елфите трябваше да бъде уверена и бърза.
Западняците бяха на петдесет метра от лагера, когато Джърл даде заповед да спрат и да залегнат извън светлините на огньовете. Стражите стояха и се взираха в нощта, а някои поглеждаха лениво през рамо какво става в лагера. Като че не се интересуваха особено дали нещо не се крие в мрака; явно не очакваха атака. Джърл Шанара усети в гърдите си горещ прилив на облекчение. Очевидно, преценката му бе правилна. Внезапно се замисли за всичко, което беше изтърпял, за да стигне дотук, и отново му се прииска Тей Трифънйъд да е с него. Заедно щяха да надделеят над всичко. Нищо вече няма да е същото без Тей, помисли си той. Нищо.
Направи знак с ръка и заповедта му за бойна готовност премина по елфическите редици. Банда нареди на стрелците си да се изправят и да заредят лъковете. Кралят вдигна своя меч и стрелите полетяха към небето в смъртоносен порой. А когато паднаха, поразявайки нищо неподозиращите си цели, елфите вече се бяха хвърлили в атака.
Бяха бързи и смъртоносни. За секунди пресякоха откритото пространство и навлязоха в периметъра на лагера. Всички стражи лежаха мъртви, поразени от стрели или копия. Северняците, които се бяха свили около огньовете, скочиха на крака, щом елфите връхлетяха отгоре им, посегнаха за оръжията си и нададоха предупредителни викове към останалите. Но войните на Джърл бяха толкова бързи, че избиха повечето от тях, преди да са успели да се защитят. Кралят водеше атаката, като си проправяше път през външните линии почти като по чудо, обграден от войници от Дворцовата стража. Прейа Старли се движеше до него — сигурно присъствие до рамото му. Бремен изостана, твърде слаб и бавен да ги настигне, но викаше след краля да продължава и да не го чака. На височините все още необезвредените вражески войници се бяха вкопчили в ръкопашна схватка с Дворцовата стража, която се бе промъкнала сред тях, докато спяха. В изпълнения с дим мрак само елфите можеха да се различават един друг. Знаците, положени от друида, проблясваха на раменете им. В целия лагер цареше суматоха.