Тогава внезапно кралят се озова насред група току-що събудили се скални троли. Огромните създания скочиха от постелките си, щом чуха тревогата, броните им бяха пръснати около тях, но оръжията бяха вече в ръцете им. Джърл Шанара се устреми към центъра на лагера, като се опитваше да не позволява да го забавят, но неколцина от тролите успяха да му препречат пътя и той бе принуден да спре и да се бие. Приближи се до най-близкия, мечът на Шанара описа искряща дъга и тролът се свлече на земята. Останалите се опитваха да стигнат до краля, вече разпознали го, и викаха другарите си с гърлените си гласове. Но дворцовите стражи се хвърлиха на пътя на контраатаката, заобиколиха тролите от всички страни, повалиха ги на земята и ги избиха.
От мрака зад гърба си кралят чу бойните рогове на Киър Джоплин и елфическата кавалерия се впусна в битката. Експлозия разтърси лагера и огнен стълб се издигна към небето. В накъсаната й светлина кралят зърна Бремен сред тълпа бягащи гноми и троли. Слаба, парцалива фигура с кокалести ръце, протегнати напред, и момчето Аланон, застанало до него.
Пред погледа на краля се появиха черните, украсени с черепи палатки на Господаря на Магията и неговите лакеи. Силно вълнение заля Джърл и той удвои усилията си да пробие през врага. Тогава от едната му страна в нощта се издигна нещо чудовищно и той беше принуден да се извърне, за да го посрещне. Приличаше на вълк, но зад пълните с остри заби челюсти главата му напомняше човешка. То се вряза сред елфите, излезли на пътя му, и ги запрати настрани. Замахна към Прейа Старли, но тя отстъпи, избегна удара му и остави меча си, забит във врата му. Звярът продължи, ранен, но неумолим, с щракащи челюсти. Джърл не успя да избегне напора му и бе съборен на земята. Бореше се безрезултатно да се измъкне от хватката му, докато елфите-преследвачи отчаяно сечаха чудовището с мечовете си. И тогава, когато звярът се вдигна на задните си крака, за да го разкъса, той заби Меча на Шанара дълбоко в сърцето му и чудовището падна бездиханно на земята. Кралят се изправи на крака.
— Палатките! — изкрещя той на всички елфи, които можеха да го чуят, и заедно с Прейа се втурна напред.
Отвъд подстъпа към Рен, от северната страна на лагера, Кинсън, Марет, Риска и джуджетата си проправяха път към източните височини, за да открият пролука в позициите на северняците. Когато атаката на елфите започна, те замръзнаха по местата си, несигурни какво точно става. Викове и писъци се издигаха от лагера на Северната армия и бързо настъпи хаос. Опитните в битките джуджета незабавно формираха защитен клин, насочен към нападнатия лагер и започнаха да наблюдават как най-близките до северния периметър войници скачат бързо от постелките си, сграбчват оръжията си и се оглеждат диво на всички страни.
— Какво става? — прошепна Марет в ухото на Кинсън Рейвънлок.
Тогава чуха над гълчавата да се издига елфическият боен вик.
— Елфите атакуват! — възкликна удивен Риска.
От височините към лагера полетяха стрели и заваляха над стреснатите войници. При подстъпа към долината, в предната част на периметъра на врага, се чу звън на оръжия. Джуджетата стояха като вкаменени, докато битката се разразяваше, и слушаха как шумът от нея се засилва и приближава. Елфите бяха проникнали през защитата на северняците и се устремяваха директно към сърцето на вражеския лагер.
— Какво ще правим? — рече Кинсън, без да се обръща конкретно към някого, взирайки се в мрака, където изникваха групи вражески войници и после пак изчезваха в димната мъгла от лагерните огньове.
Точно пред тях един черепоносец полетя, издигайки се нагоре с широко разперени криле със закривени нокти. Извивайки встрани от джуджетата, крилатият ловец се насочи на изток към равнините. Секунда по-късно го последва още един.
— Те бягат! — прошепна невярваща Марет. Тогава в самия център на лагера нещо експлодира и към небето лумна огнен стълб, който се извиси в мрака, подобно на пламтящо копие, запратено към облаците от невидима ръка. Огънят увисна за няколко дълги секунди на фона на черното небе, а после изчезна сред дим.