— Ще трябва да използваш магията си. Няма да ти е лесно. Самата ти си ми казвала за неприязънта си към това.
— Да, така е — съгласи се тя, като се приближи по-близо до него и го докосна леко по рамото. — Но ще направя каквото трябва, Кинсън.
Бремен излезе пред групата и се обърна към всички.
— Ще осигуря достатъчно закрила, за да отклоня първия удар, но на повече няма да съм способен. Силите ми са към края си. Риска и Марет ще трябва да се справят сами. Грижете се един за друг, но най-вече за краля. Той трябва да получи шанса да използва меча срещу Брона. Всичко зависи от това.
— Той ще получи шанса си — обеща Риска, който стоеше точно срещу стареца. — Поне това дължим на Тей.
И те потеглиха. Джърл Шанара беше начело, а Прейа Старли до него. От дясната им страна стоеше Риска, а отляво Бремен. Момчето Аланон, Кинсън Рейвънлок и Марет вървяха на няколко крачки след тях. Дворцовата стража и джуджетата-преследвачи се бяха разгърнали в дълги редици. Следваше ги остатъкът от армията. От север джуджетата започнаха да се спускат от хълмовете. Светлината започна да отслабва с наближаването на залеза, сенките се издължаваха, а хладината на ранната вечер запълзя из въздуха.
Сивите вълци удариха първи, връхлитайки на черни талази. Врязаха се в предните редици на елфите и джуджетата и щракваха челюсти, преди да побягнат. Риска хвърли пелена от Друидски огън, за да разгони най-близките, но незабавно беше връхлетян от други. Появиха се огромни създания от отвъдното, разкъсваха огъня и отблъскваха настрани остриетата. Скалните троли настъпиха в гъсти редици, огромните им пики бяха сведени, а металните им върхове образуваха искряща равна линия. Димът от Друидския огън се смеси с мъглата и цялото бойно поле бе обгърнато от сив сумрак.
Джърл Шанара вървеше напред невредим. Нищо не се приближаваше към него, нападателите го заобикаляха. Един глас дълбоко в него му нашепваше, че Господаря на Магията го чака. Господаря на Магията го искаше за себе си.
Скалните троли се приближиха към Кинсън Рейвънлок и връхлетяха отгоре му. Пограничникът падна на земята в кълбо от огромни крайници. Тоягата на Марет заискри със син пламък, но тя не можеше да използва огъня, без да нарани Кинсън. Неколцина елфи-преследвачи се втурнаха да помогнат на пограничника и заудряха тролите, когато и други създания се присъединиха към боя и всички бяха погълнати в огромното меле.
Един черепоносец излезе на пътя на Джърл Шанара, но отстъпи настрани и се изправи пред Бремен.
— Старче — изсъска той с мрачно предизвикателство.
Аланон застана пред друида, за да го защити, защото знаеше, че е изтощен и магията му е изчерпана. Но тогава се намеси Риска и огънят му удари черепоносеца с такава сила, че отхвърли чудовището назад и го превърна в димяща купчина. Джуджето си запроправя път към центъра на битката, дрехите му бяха раздрани от схватката със сивите вълци, лицето му бе покрито с кръв.
— Елате ми! — изръмжа той и вдигна предизвикателно бойната си брадва.
Кинсън отново се бе изправил на крака, поочукан и олюляващ се. Широкият му меч посече един от скалните троли, който се опитваше да се добере до него. Дворцовата стража и джуджетата се биеха рамо до рамо с пограничника. Пред тях черните, копринени платнища на каретите и каруците се къдреха сред кълбящата се мъгла, подобно на мъртвешки савани.
Джърл Шанара продължаваше да върви. До него вече беше само Прейа. Бремен и Аланон бяха останали назад, а Риска бе изчезнал в боя. Елфите-преследвачи и Дворцовата стража се стрелкаха из мъглата, но кралят като че се движеше насред пространство, в което никой не смееше да пристъпи. В мъглата пред него се отвори коридор и той видя в края му да стои загърната в черна роба фигура. Качулката се вдигна и в мрака под нея пламнаха черни очи, искрящи от гняв и предизвикателство. Това беше Господаря на Магията. Ръцете му се вдигнаха изпод робата и призоваха краля.
Ела при мен, кралю на елфите. Ела при мен.
Далеч назад Бремен се опитваше да стигне до Джърл. Аланон го подкрепяше и старецът вървеше, подпирайки се на рамото му. Беше призовал отново Друидския огън, като използваше момчето, за да му влее сила, но слабостта му бе твърде голяма. Гледаше как Господаря на Магията се материализира от мъглата, как призова Джърл Шанара при себе си и изведнъж усети, че гърлото му се свива. Беше ли готов кралят за този сблъсък или щеше да изгуби куража си? Друидът не знаеше това и нямаше как да узнае. Кралят разбираше толкова малко от изискванията на магията на меча и когато се изправеше пред такава мощ, можеше да изгуби увереност. Джърл Шанара обладаваше огромна сила, но бе обзет и от силни съмнения. Кое щеше да надделее пред лицето на Господаря на Магията?