— Ще се върна за теб — обеща й.
Той я остави просната на една страна на земята, подпряна на лакът, държаща късия си меч в свободната си ръка. Джърл направи само няколко крачки, преди да се обърне, за да провери, че тя е добре. Прейа му кимна да продължи. Когато отново погледна назад, нея вече я нямаше.
Кинсън Рейвънлок най-сетне се беше изправил на крака и се опитваше да вземе широкия си меч, за да разпръсне враговете, заплашващи да обградят Марет, когато бе повален от толкова ужасен удар, че се прекатури на земята, без да може да си поеме дъх. Марет се обърна към него и в този миг бе връхлетяна от огромен вълк. Той стигна до нея, преди тя да успее да го порази с Друидския огън. Звярът я блъсна с такава сила, че тя изпусна друидската тояга и падна на земята. Вълкът се нахвърли да я разкъса. Кинсън чу вика й и отчаяно се заопитва да иде при нея, но краката не го слушаха. Лежеше в локва кръв, дишането му беше повърхностно и накъсано, започваше да губи съзнание.
И тогава Друидският огън изригна от Марет и полетя във всички посоки. Вълкът беше изпепелен. Пламъците погълнаха всички на десетина метра от нея. Кинсън инстинктивно прикри главата си, но огънят опърли лицето и ръцете му, изсмука всичкия въздух и го остави без дъх. Пограничникът извика безпомощно. Всичко изчезна в огнената стихия.
В тунела от мъгла, който водеше към Господаря на Магията, Прейа Старли гледаше как един от черепоносците се материализира от мрака и се устремява към нея. Джърл вече не се виждаше, беше твърде напред. Можеше да му извика, но реши да не го прави. Разкъсвана от болка, тя се вдигна на колене, но не успя да се изправи. Завладя я безсилие. Все пак сама беше решила да дойде. Наблюдаваше приближаващото чудовище, протегнала меча си напред. Щеше да има шанс само за един удар, а това в никой случай нямаше да е достатъчно. Пое си дълбоко дъх, щеше й се да има достатъчно сили да се изправи.
Черепоносецът изсъска към нея и огромните му кожести криле пернаха леко извития й гръб.
— Малко елфическо момиче — прошепна чудовището с наслада, с искрящи червени очи.
Посегна към нея и тя отдръпна меча си за удар.
Само десетина метра деляха Джърл Шанара от Господаря на Магията. Кралят видя как обвитата в черна роба фигура се раздвижва и променя пред него, сякаш бе част от мъглата, която се кълбеше около тях. В сянката на качулката в двете пламтящи очи гореше ожесточение. Нищо друго, което бе останало от Брона, не можеше да се види. Господаря на Магията висеше над земята, сякаш безтегловен, като празна обвивка. Странният, завладяващ глас продължи да призовава краля на елфите.
Ела при мен. Ела при мен.
И Джърл Шанара го стори. Извади меча си, талисманът, който бе донесъл за тази битка, чиято магия не знаеше как да използва, и пристъпи напред за схватка. В този миг по острието затанцува светлина, пробяга по цялата му дължина и изчезна в тялото му. Джърл залитна, щом сиянието навлезе в него, и усети пулса на мощта му. Обгърна го топлина, която се разпростираше от гърдите към крайниците му. После почувства как енергията се връща в меча, отнасяйки и частица от самия него, свързвайки ги така, че той стана едно с острието. Всичко това се случи тъй бързо, че вече беше приключило, преди той дори да помисли да се възпротиви. Вгледа се с почуда в меча, сега продължение на самия него, после в черната фигура пред себе си и после видя как светът, изтъкан от мъгла и сенки, бавно избледнява.
След това започна да потъва в себе си, привлечен от сила, на която не можеше да устои. Светът наоколо придобиваше огромни размери, а той ставаше все по-малък, докато не се превърна само в незначителна частица живот в огромна, гъмжаща вселена от съществувания. Видя се какъвто всъщност беше — почти лишен от присъствие, не повече от прашинка. Бе понесен на гърба на вятъра над целия свят — над всичко, което бе съществувало и някога щеше да съществува. Това му се разкри, подобно на огромен гоблен, простиращ се толкова надалече, че не можеше нито да го обхване с поглед, нито да го изброди. В този миг осъзна кой е всъщност. Каква е стойността му в голямата схема на нещата.
Сетне светът, над който се носеше, сякаш започна да смъква кожата си на пластове и онова, което бе светло и съвършено, стана мрачно и порочно. Целият ужас и всички измени на съществата от началото на времето припламнаха за миг към живот. Джърл Шанара се отврати от болката и ужаса, които чувстваше във всеки един от тях, но нямаше как да отвърне поглед. Това беше истината за нещата — истината, която му бяха казали, че мечът ще му разкрие. Той потръпна пред необятността й, пред дълбочината и обхвата на промените й. Беше ужасен и засрамен, лишен от всичките си илюзии, принуден да види света и обитателите му такива, каквито всъщност бяха.