— Аз дори не предполагах, че сред тях има жени. Във всеки случай не изглежда опасна и е твърдо решена да говори с теб.
Кинсън звучеше съвсем незаинтересован от случая, явно предполагаше, че ще бъде просто загуба на време. Бремен приглади смачканата си роба. Може би срещата щеше да има смисъл.
— Видя ли някакви крилати ловци, докато беше на стража?
Кинсън поклати глава.
— Не, но усетих присъствието им. Те кръжат из тези гори, сигурен съм. Ще говориш ли с нея?
Бремен го погледна.
— С момичето ли? Разбира се. Къде е тя?
Кинсън го поведе от заслона на смърчовете към малка полянка, не по-дълга от петдесет фута. Момичето стоеше там, мрачно и смълчано. Не беше много едра, по-скоро ниска и слабичка. Беше се загърнала с робата си, а качулката закриваше лицето й. Не помръдна, когато го видя, и остана да го чака неподвижна.
Бремен забави крачка. Чудеше се как го бе открила толкова лесно. Умишлено бяха устроили лагера си толкова навътре в гората, за да не бъдат намерени, докато спят. Въпреки това, момичето бе успяло — и то през нощта, без помощта на някаква светлина, освен тази на звездите и луната, доколкото успяваше да проникне през гъстия клонак. Младата жена или беше много добър следотърсач, или използваше магия.
— Остави ни насаме — рече Бремен на Кинсън и прекоси полянката, за да стигне до нея, като накуцваше лекичко, защото ставите му още не искаха да се раздвижат.
Тя свали качулката си, за да може той да види лицето й. Беше много млада, но не момиче, както бе решил Кинсън. Косата й бе черна и много късо подстригана, а очите й бяха тъмни и изключително големи. Имаше деликатни черти, гладко и открито лице. Наистина бе облечена в друидска роба, а на гърдите й се виждаше избродирана ръка, вдигнала горящата факла на Ейлт Друин.
— Името ми е Марет — каза тя и протегна ръка, когато той се приближи до нея.
Бремен пое ръката й. Беше малка, но захватът й — силен, а кожата на дланта й беше загрубяла от работа.
— Марет — поздрави я той.
Тя изтегли ръката си. Погледът й бе спокоен и издържа неговия, гласът й беше нисък и завладяващ.
— Аз съм друид-послушник, още не съм посветена, но ми е разрешено да се обучавам в крепостта. Дойдох преди десет месеца като лечител. Няколко години учих в страната на Сребърната река, а после две години в Сторлок. Започнах да се уча на знахарство, когато бях на тринадесет. Семейството ми живее в Южната земя, под Лий.
Бремен кимна. Щом й е било позволено да учи лечителство в Сторлок, значи имаше талант.
— Какво желаеш от мен, Марет? — попита той внимателно.
Тъмните й очи примигнаха.
— Искам да дойда с теб.
Той се усмихна едва и отвърна:
— Аз дори не зная къде отивам.
Тя кимна.
— Това няма значение. Зная на каква кауза служиш. Зная, че взимаш със себе си друидите Риска и Тей Трифънйъд. Искам да стана част от вашата група. Чакай! Преди да кажеш каквото и да било, ме изслушай. Така или иначе щях да напусна Паранор. Тук съм в немилост, особено в очите на Атабаска. А причината за това е, че продължих да изучавам магията, въпреки че ми беше забранено. От мен се очаква да бъда единствено лечител, така беше решено. Искат да използвам само онези умения и знания, които Съветът смята за подходящи.
„Подходящи за жена“ — изрече мислено Бремен фразата, която бе скрита в думите й.
— Усвоих всичко, на което могат да ме научат — продължи тях. — Те не биха го признали, но е точно така. Имам нужда от нов учител. Имам нужда от теб. Ти знаеш за магията повече от всеки друг. Наясно си с нейните нюанси и изисквания, с особеностите на прилагането й, с трудността да я впишеш в живота си. Никой няма твоя опит. Бих искала да я изучавам заедно с теб.
Той поклати бавно глава и отговори:
— Марет, там, където отивам, няма място за неопитни.
— Опасно ли ще бъде? — попита тя.
— Дори за мен. Както и за Риска и Тей, които донякъде са посветени в боравенето с магията. Но най-вече за теб.
— Не — отвърна тя тихо, явно готова да спори. — Едва ли ще бъде толкова опасно за мен, колкото си мислиш. Има нещо, което още не съм ти казала. Нещо, което никой в Паранор не знае, макар че, струва ми се, Атабаска се досеща. Аз не съм напълно неопитна. Познавам магията много повече, отколкото ми позволява обучението. Родена съм с нея.
Бремен се сепна.
— Присъща магия?