И двамата бяха сменили друидските си роби с пътнически дрехи. Носеха раници, които се поклащаха свободно от широките им плещи. Елфът беше въоръжен с голям лък и тънък ловджийски нож. Джуджето носеше къс, двуръчен меч с широко острие, на кръста му се поклащаше бойна брадва, а в ръцете си държеше сопа, дебела колкото пред мишницата му.
Те се отправиха директно при Бремен и Кинсън, без да забележат Марет. Когато се приближиха, тя се изправи и зачака.
Тей я видя първи, като хвърли поглед зад гърба си, привлечен от неочакваното движение, което бе уловил с периферното си зрение.
— Марет — прошепна той.
Риска погледна към нея и изсумтя.
— Тя иска да тръгне с нас — обяви Бремен без всякакви предисловия. — Твърди, че може да ни бъде полезна.
Риска изсумтя отново и отстъпи по-далеч от момичето.
— Тя е още дете — промърмори той.
— Тя е в немилост пред Атабаска, защото се опитва да изучава магията — рече Тей и се обърна да я погледне. Усмивката на елфическото му лице стана още по-широка. — Дава големи надежди. Харесвам решителността й. Атабаска не напразно се плаши от нея.
Бремен го погледна и попита:
— Можем ли да й вярваме?
Тей се засмя.
— Що за странен въпрос? Да й вярваме за какво? Да вярваме, че ще направи какво? Някои казват, че на никого не бива да се има вяра, дори на теб и мен, а аз мога да говоря само за себе си. — Той замълча, после килна глава към Кинсън и рече: — Добро утро, пограничнико. Аз съм Тей Трифънйъд.
Елфът и Кинсън си стиснаха ръцете, Риска също го поздрави. Бремен се извини, че е забравил да ги запознае. Пограничникът каза, че е свикнал с това, и сви рамене многозначително.
— Е, ами момичето? — върна Тей разговора там, където бе прекъснал. — Аз я харесвам, но Риска е прав. Много е млада. Не знам дали ми се иска да си губя времето като я надзиравам непрекъснато.
Бремен сви тънките си устни.
— Тя, изглежда, не мисли, че ще ти се наложи. Твърди, че владее магията.
Риска изсумтя.
— Тя е само послушница. Била е в Паранор по-малко от три сезона. Как би могла да знае каквото и да било.
Бремен се озърна към Кинсън и видя, че пограничникът вече е взел решение.
— Не е съвсем така, не мислиш ли? — рече старецът на Риска. — Е, ще ми кажете ли какво решавате? Идва ли с нас, или не?
— Не — отсече веднага Риска.
Кинсън сви рамене и кимна в знак на съгласие.
— Тей? — попита Бремен елфа.
Тей Трифънйъд въздъхна с неохота и рече:
— Не.
Бремен обмисли известно време отговорите им, после кимна.
— Е, въпреки че всички гласувахте против, аз мисля, че може да дойде с нас. — Те се взряха в него. Обветреното му лице се сбръчка от внезапна усмивка. — Само да можете да се видите! Е, добре, нека ви обясня. Първо, имаше нещо в молбата й, което ме заинтересува, но пропуснах да ви го съобщя. Тя иска да се обучава с мен, да научи повече за магията. Готова е на всичко, за да го постигне. Отчаяно го желае. Не моли или проси, но отчаянието личи в очите й.
— Бремен… — започна Риска.
— Второ — продължи Бремен, като даде знак на джуджето да замълчи, — тя твърди, че притежава присъща магия. Мисля, че е възможно да казва истината. Ако е така, за нас няма да е зле да изучим същността й и да я използваме за добро. И в края на краищата, ние сме само четирима.
— Не сме дотам отчаяни, че да… — започна Риска отново.
— О, такива сме, Риска — прекъсна го рязко Бремен. — Точно такива сме. Четирима срещу Господаря на Магията, неговите крилати ловци, адските му изчадия и целия тролски народ — колко по-отчаяни можем да бъдем? Никой друг в Паранор не ни предложи помощта си. Само Марет. Не съм склонен да отпратя когото и да било на този етап.
— Но по-рано ти каза, че тя крие нещо от теб — посочи Кинсън. — Това едва ли отговаря на верността, която търсиш.
— Всички ние крием някакви тайни, Кинсън — смъмри го меко Бремен. — Няма нищо странно в това. Марет почти не ме познава. Защо да ми доверява всичко още при първия разговор? Просто беше предпазлива, нищо повече.
— Това не ми харесва — обяви внезапно Риска. Той опря тежката тояга на масивното си бедро. — Тя може и да владее някаква магия, дори може да има и дарбата да я използва. Но това не променя факта, че ние не знаем почти нищо за нея. И по-специално, не знаем можем ли да разчитаме на нея. Не ми се ще да излагам живота си на такъв риск, Бремен.