— Е, мисля, че бихме могли да й дадем шанс — противопостави се ведро Тей. — Ще имаме време да си съставим мнение, преди да се е наложило да изпитаме смелостта й. Вече има няколко неща, които говорят в нейна полза. Знаем, че е избрана за послушница от друидите — това само по себе си е много висока оценка. А и тя е лечител, Риска. Може да имаме нужда от уменията й.
— Добре, нека дойде — съгласи се Кинсън неохотно. — Бремен така или иначе вече е взел решение.
Риска се смръщи. Широките му рамене се изпънаха.
— Е, той може и да е взел своето решение, но не може да решава вместо мен. — Извърна се към Бремен и се взря мълчаливо в стареца за момент. Тей и Кинсън застинаха в очакване. Бремен не отвърна нищо. Просто стоеше.
Накрая Риска беше онзи, който отстъпи. Той само тръсна глава, сви рамене и се извърна.
— Е, ти си водачът, Бремен. Вземи я, щом искаш. Но не очаквай от мен да й бърша носа.
— Непременно ще й предам това — обяви Бремен и смигна на Кинсън, после махна на младата жена да се присъедини към тях.
Малко по-късно групата от петима потегли. Бремен водеше, Риска и Тей Трифънйъд вървяха от двете му страни, Кинсън на крачка зад тях, а Марет последна. Слънцето се бе издигнало в небето, висеше над Драконовите зъби на изток и осветяваше гъсто обраслата с дървета долина, небето бе ярко, синьо и безоблачно. Малката групичка пътуваше на юг. Криволичеха по малко отъпкани пътеки и бродове през широки и тихи потоци, към скалистите подножия на планините, които се издигаха над гористата местност към прохода Кенън. По обед вече бяха излезли от долината и наближиха прохода, въздухът стана резлив и хладен. Зад гърба си можеха да видят масивните стени на Паранор. Крепостта на друидите се издигаше високо на скалния си пиедестал насред старата гора. На силната слънчева светлина камъкът се открояваше ясно сред вълните от дървета, като главина в средата на огромно колело. Друидите се озърнаха назад към крепостта, един след друг, всеки завладян от мислите си, потънали в спомени за събития от миналото и за изтеклите години. Единствено Марет не показа никакъв интерес, тя нарочно се втренчи пред себе си, а дребното й лице бе застинало в безстрастна маска.
После навлязоха в Кенън, назъбените му стени се извисиха над тях, огромни каменни късове, прорязани от бавната секира на времето, и Паранор се изгуби от поглед.
Само Бремен знаеше накъде са се запътили и запази тази информация за себе си, докато не се установиха за през нощта над Мирмидон. Бяха излезли на сигурно място извън прохода и се прислониха в гората долу. Кинсън беше питал Бремен за посоката, когато останаха насаме, а Риска го беше попитал пред всички, но старецът не им отговори. По някакви свои причини той отказа каквито и да било обяснения на спътниците си. Никой не се опита да възроптае срещу избора му. Но тази нощ, след като стъкнаха огъня си и сготвиха руд (първото топло ядене на Кинсън от седмици), Бремен най-сетне разкри коя е крайната им цел.
— Ще ви кажа накъде сме се запътили — обяви той тихо. — Пътуваме към Адския рог. — Седяха около малкия огън, бяха привършили с вечерята и всеки се занимаваше с нещо. Риска точеше острието на широкия си меч. Тей отпиваше от меха с ейл и рисуваше картинки в прахта. Кинсън пришиваше нова ивица кожа към единия си ботуш, там, където подметката се бе отпрала. Марет седеше настрани и ги гледаше със странния си, спокоен поглед, който попиваше всичко и не издаваше нищо.
След думите на Бремен настъпи тишина, четири глави се вдигнаха като една и се втренчиха в него.
— Възнамерявам да говоря с духовете на мъртвите, за да се опитам да узная какво трябва да сторим за спасението на расите. Ще пробвам да науча как да действаме. Да разкрия съдбата ни.
Тей Трифънйъд се прокашля тихо.
— Адският рог е забранен за смъртните. Дори за друидите. Водите му са отровни. Само да ги вкусиш и си мъртъв. — Той погледна към Бремен многозначително, после извърна поглед. — Но ти знаеш това, нали?
Бремен кимна.
— Наистина, посещението на Адския рог е опасно. Призоваването на мъртвите също е много рисковано. Но аз съм проучвал магията, която пази отвъдното, и порталите, които го свързват с нашия свят, минал съм по всички съществуващи бродове между двата свята и се върнах жив. — Той се усмихна на елфа. — Пътувах доста надалеч, откакто се разделихме, Тей.