Кинсън Рейвънлок знаеше историята. Самият Бремен му я беше разказал, макар че тя беше добре позната сред расите и той я бе чувал стотици пъти преди това. Елфът Галафил свикал Първия съвет на друидите преди петстотин години — хиляда години след опустошителните Велики войни. Най-мъдрите мъже и жени от всички раси се събрали в Паранор — онези, които още помнели стария свят и съхранявали няколко древни, парцаливи книги; онези, които благодарение на знанията си оцелели сред варварщината, господствала хиляда години. Съветът се събрал най-после в отчаяно усилие да изтръгне расите от зверствата, в които били потънали, и да ги поведе към съграждането на нова и по-добра цивилизация. Обединили усилията си, друидите се заели с тежката задача да обединят познанията си, за да споят останките от отмиращия свят и да ги използват за целите на общото добро. Целта им била да работят за напредъка на всички народи, като загърбят всичко, случило се дотогава. Сред тях имало хора, гноми, джуджета, елфи, троли, най-добрите и най-мъдрите от всички народи се надигнали от пепелищата на старото. Добре дошли били всички носители на знания и мъдрост, всеки имал шанс.
Но се оказало, че задачата им изисква много усилия и време. Някои от друидите започнали да губят търпението и вярата си. Един от тях, на име Брона, бил много надарен и амбициозен, но нехаен по отношение на собствената си безопасност. Той започнал да експериментира с магия. В стария свят било останало много малко от нея, почти изчезнала след залеза на вълшебното царство и издигането на хората. Но Брона вярвал, че може отново да я съживи. Науките на миналото се били провалили, и разпадът на стария свят бил прекият резултат от това. А друидите като че ли били решени да пренебрегнат уроците, които светът научил от Великите войни. Магията предлагала нов подход, а книгите, от които черпели знания за нея, били по-стари и по-изпитани от книгите на науката. Най-важната сред тях била Илдач, чудовищна, смъртоносна книга, която оцеляла през всички катаклизми още от зората на цивилизацията, защитавана от тайни заклинания, служеща на мистериозни нужди. Брона видял в тези древни страници отговорите, които търсел и разрешението на проблемите, пред които друидите били изправени. Бил твърдо решен да тръгне по пътя, който магията отваряла пред него.
Някои от друидите го предупреждавали за опасностите, други не се въодушевили особено от откритията му, тъй като не били забравили съвсем уроците на историята. Защото нямало такава форма на силата, която да не води след себе си неизброими последствия. Нямало меч, който да сече само с едната страна. Те го предупреждавали да внимава и да не бъде твърде дързък. Но Брона и онези, които го последвали, не можели да бъдат разубедени и накрая се отцепили от Съвета. Изчезнали, като отнесли със себе си Илдач — тяхната карта на новия свят, техния ключ към вратите, които искали да отворят.
Накрая всичко това довело до поквара. Те попаднали под властта й и се променили завинаги. Започнали да търсят силата, за да я използват за собствените си цели. Забравили за всичко останало, изоставили предишните си намерения. Непосредствен резултат от това била Първата война на расите. Те превърнали човеците в свой инструмент, подчинили ги на волята си чрез магия и ги направили свое оръжие. Но срещнали отпора на обединената мощ на останалите друиди от Съвета, с чиято помощ агресорите били отблъснати и расата на хората била заточена в Южната земя. Брона и последователите му изчезнали. Говорело се, че магията ги е унищожила.
— Какъв глупак! — внезапно възкликна Бремен. — Сънят на друидите го поддържа жив, но му отнема душата и от него остава само празна обвивка. През всичките тези години вярвахме, че е мъртъв. И всъщност част от него наистина е мъртва. Оцеляло е само злото, над което магията е взела превес. Онази част у него, която жадува за власт над света. Какво значение има, че ще трябва да плати високата цена за злоупотребата със Съня? Какво от това, че промените, до които води прекомерното удължаване на живота, са настъпили? Сега Брона е Господар на Магията, а Господаря ще оцелее на всяка цена.
Кинсън не отвърна. Не разбираше защо Бремен така охотно упреква Брона за употребата на друидския сън, след като той самият прави същото. Може би друидът щеше да възрази, че използва Съня по-умерено, контролирано, че е предпазлив за последствията от него. Щеше да каже, че е било наложително да го приложи, за да остане тук и да посрещне неизбежното завръщане на Господаря на Магията. Но за всеки беше ясно, че крайните последствия от употребата на Съня са едни и същи, без значение дали си Господар на Магията или обикновен друид.