Така че Глицки почака още.
Вече беше юли и очевидно бе намерено някакво решение, макар и явно не съвсем подходящо.
— Та какво за надеждите ти да се върнеш на работа в понеделник? — попита Харди. — Какво може да ти попречи? Просто си влизаш в кабинета, казваш „здрасти“ на момчетата, сядаш си на бюрото и почваш да белиш фъстъци.
Бюрото на лейтенанта в отдел „Убийства“ бе прочуто с безкрайните запаси от фъстъци с черупките. Глицки се намръщи.
— Очевидно не е така просто — рече Трея.
Харди дояде ореховката си и сръбна от кафето.
— Какво има? — попита той. — Да не би някой от отдела да те е видял с престилката? Обзалагам се, че е това. Можем да ги съдим за дискриминация. Трябва да ти разрешат да носиш престилка, щом искаш.
— Дизмъс, млъкни! — сряза го Франи — И така, Ейб?
— Полицейското управление ме очаква с отворени обятия, разбира се, но може би ще ме назначат на друга служба.
— Каква? — попита Харди. — Може би те повишават?
— Не останах с такова впечатление. Стана дума за отдел „Заплати“.
— Шефът на „Заплати“ е сержант — рече Харди. — Нали така?
— Поне така беше — поколеба се Глицки. — Изглежда се е появила известна загриженост, че съм започнал да взимам нещата твърде на сериозно в работата си в отдел „Убийства“.
— А това очевидно е нещо лошо — добави Трея.
— Лошо в сравнение с какво? — попита Франи. — Да бъдеш отегчен от работата си?
— Та ти не си стъпвал на работа цяла година — рече Харди. — Как така си взимал нещата прекалено на сериозно?
Глицки кимна:
— И аз поставих някои от тези въпроси.
— И? — попита Харди.
— Ами, както всички знаем, през последните няколко години дъщеря ми беше убита, аз прекарах инфаркт и бях ранен при изпълнение на служебния си дълг.
— Едно от тези неща действително се случи заради работата ти. — Трея се бе намръщила. — Освен това се ожени и ти се роди дете, ако това изобщо има някаква връзка.
Глицки вдигна рамене.
— Това са само извинения. Причината за всичко е друга — дългото ми боледуване ги накара да сложат друг човек в отдела в продължение на…
— Джърсън, нали? — попита Харди.
— Точно така. Може би са му казали, че ще е за постоянно, когато са го местили. А сега за зла участ аз се възстанових и те се оказват в неудобно положение.
— Ами да преместят него — рече Харди. — Какво казват профсъюзите?
— Казват, че Джърсън се справя добре засега и че няма да е честно да бъде прехвърлен, преди да е навлязъл по-надълбоко в работата. Можело после да му попречи. Докато аз вече съм се бил доказал.
— И като награда те местят? И те понижават? — попита Франи.
— Не го понижават. Ще бъде лейтенант в отдел „Заплати“ — отвърна Трея.
— Аз не зная дори къде се намира този отдел — каза Глицки, — още по-малко какво вършат.
— Прекрасно — каза Харди. — Нещата ще тръгнат зле, ако прекалено много хора разбират от работата си.
— Опазил ни бог! — рече Глицки. — И най-прекрасното нещо е, както бяха така добри да ми обяснят, че това не е наказание. Било възможност да обогатя служебното си досие. Прекарвам там може би година, после ме повишават в чин капитан и ме местят в някой от участъците. Работя там година-две и ето ме заместник-началник.
— Мечтата на живота му — вметна Трея язвително.
Харди знаеше какво има предвид Трея. Глицки бе работил четиринайсет години в управлението, преди да стане сержант и инспектор в отдел „Убийства“, а после още осем, преди да го повишат в лейтенант на отдела. Ейб не се стремеше да трупа разнообразен административен опит, той просто искаше да залавя убийци.
— Говори ли с Батист? — попита Харди.
Ставаше дума за Франк Батист, който наскоро бе станал заместник-началник на управлението. Дълги години, докато беше капитан на инспекторите, той бе наставникът на Глицки в отдела.
— Може би той ще хвърли някаква светлина по проблема.
Глицки поклати глава:
— С кого мислиш, че говорих?
Харди се намръщи:
— Мислех, че той е твой човек.
— Ами… — Глицки направи физиономия.
Трея знаеше, че съпругът й не обича да се оплаква от колегите си, затова му помогна: