В крайна сметка, каза си той, сега вече Холидей сигурно щеше да се оправи и без него. Доказателствата щяха да осигурят свободата му. Нямаше нужда Харди да се намесва. Тази мисъл го гризеше.
— Татко?
Сепна се, сякаш от сън, макар да не спеше.
— Здрасти, Бек.
— Добре ли си?
— Разбира се. Просто не мога да заспя. Как е моето малко момиченце?
Шестнайсетгодишна, висока един и шейсет и пет, петдесет и пет килограма. Малкото му момиченце.
— Знам, че не ти е приятно, но съм уплашена.
— О, миличка! — Вдигна поглед и съзря блестящата следа от страх по бузата й. — Ела тук, седни до татко — отмести се и потупа мястото до себе си.
Копнееше да може да й каже, че няма от какво да се страхува — беше почти готов да изрече утешителната лъжа, — но просто не можа да го направи. Беше достатъчно голяма, щеше да усети снизходителното му отношение, а той не го искаше.
След секунда тя се притисна до него, сгуши се с вдигнати върху канапето крака, облечена с фланелена пижама и халат, с разпусната коса и лек дъх от устата, който толкова обичаше. Отначало сякаш Ребека имаше нужда само от това и той разсеяно галеше косата й, както правеше откакто бе съвсем малка. Усети как тялото й се отпуска почти недоловимо и как тя въздъхва леко и тихичко, но все пак чуто.
— По-добре ли се чувстваш? — попита той.
— Малко.
— Но все още си уплашена?
Усети как кимва с глава.
— Добре. — Не можа да устои на желанието си да я утеши: — Може би нещата не са толкова зле, колкото смятахме отначало…
— Но тези снимки…
— Знам. Знам какво се опитваха да направят — да ни плашат. И успяха, нали? Но тази вечер се срещнах с чичо Ейб и смятам, че има много голяма вероятност полицията да успее… да направи нещо.
— Какво?
— Да арестува тези хора. Появиха се нови доказателства. Ще трябва да вземат някакви мерки. А когато го сторят, всичко ще се оправи.
— Но ако не успеят?
Харди въздъхна:
— Сигурно ще успеят, Бек. Не се тревожи за това.
— Затова ли и ти не можеш да спиш? Защото вече не се притесняваш?
Харди я притисна към себе си. Понякога беше прекалено проницателна, каза си той, за собственото й добро.
— Малко съм притеснен — призна той.
Тогава Бек се измуши от прегръдката му и седна с лице към него.
— Просто не разбирам тези хора. Дори да искат да ти навредят, защо се опитват да наранят цялото ти семейство?
— Защото знаят, че от нищо не би ме заболяло по-силно.
— Добре, но какво смятат? Че ще се оттеглиш? Струва ми се, че е по-логично да побеснееш и да погнеш техните семейства. Това не ти ли се струва смислено?
Харди отново прецени, че не може да бъде напълно откровен.
— Не бих направил такова нещо. Не бих могъл. Не е редно.
— Защо не? След като те преследват нас? Сигурна съм, че би го направил. Знам го.
— За щастие, все още не са наранили нито теб, нито Винс, затова не се налага да проверим дали бих го направил. Не искам да разбирам. Достатъчно съм им ядосан и за нещата, които вече са направили. — Този път не можа да не излъже: — Но наистина смятам, че всичко почти приключи, Бек. Утре вечер по това време ще спим в собствените си легла. Ще видиш.
— Ами ако не стане така?
— Тогава на следващата нощ.
— Сега просто се опитваш да ме успокоиш — намръщи се тя.
— Не само сега — отвърна той. — През цялото време.
— Но аз трябва да знам какво точно се случва.
— Какво всъщност се случва… — Той пое дълбоко въздух и призна една по-голяма истина: — Не знам със сигурност какво точно се случва, Бек. Не искам да преживяваш всичко това.
— Но аз вече съм замесена, татко. Наложи се да дойдем тук.
— Знам. — Той отново я притисна към себе си. — Знам.
Светлините на града примигваха в разнасяния от вятъра прах отвън. Харди още по-силно притисна с ръка дъщеря си.
— Май не успях да ти помогна много?
— Все още съм малко уплашена, ако това имаш предвид.
— Точно това имам предвид — въздъхна Харди.
— Не можеш да ме предпазиш от чувствата ми, татко.
— Знам и сърцето ми се къса.
Харди отново се запита дали изобщо може да я предпази от нещо и почувства как отново го обзема гняв. Каквото и да приказваше, знаеше, че ако някой направи нещо на момичето му, ще го убие безмилостно. Може би нямаше да й навреди да й намекне за това, въпреки че току-що й бе казал обратното.