— Добре, радвам се, че успях да помогна. А сега ме чака работа.
Приближи се до рецепцията, погледна въпросително Филис, която вдигна палец и го помоли с жест да почака. След няколко впечатляващи „Фрийман и съдружници, бихте ли изчакали за момент?“, тя овладя телефонното табло, вдигна поглед и се усмихна, сякаш наистина й беше приятно, че го вижда. А това бе нещо ново.
— Лейтенант Глицки се обажда вече три пъти тази сутрин. Каза, че е спешно.
Глицки научи за Тию, когато разгърна сутрешния вестник и прочете за вероятното му самоубийство. Версията не го убеди. Или по-точно, убеди го в онова, което много силно бе започнал да подозира. Веднага реши, че този ден няма да ходи в кабинета си. Той беше положил клетва полицай с истинско чувство за дълг, затова най-сетне щеше да свърши малко истинска полицейска работа, дори и сам, ако се наложи.
Харди вече бе разговарял с Холидей, отново го бе посъветвал да не си показва носа навън и да не се притеснява и го бе осведомил, че са открили сериозни доказателства, които скоро могат да го измъкнат от бъркотията. Само да има търпение. Когато му се обади Джина Роук, Харди говореше по другата линия с втория съдия за тази сутрин, Оскар Томасино. Първият, съдията тази седмица Тимъти Хил, го скастри по повод иска му за отмяна на заповедта за арест на Холидей още преди Харди да успее да зададе въпроса си.
— Накарай клиента си да се предаде, Диз, и след това ще оспорваме. Това е процедурата и ти го знаеш.
Томасино, който познаваше Харди от много години и го уважаваше, му обясни, че просто не вижда какво може да направи. С удоволствие щял да каже добра дума за благонадеждността на Харди, и дори на Глицки, пред Джакман или Батист, но не съзирал голяма полза.
Когато най-сетне се обади на Джина в кабинета й, за да се осведоми за разговора й с Хектор Бланка и най-вече за хеликоптера до Невада, тя явно бе изпаднала в тиха ярост. Инспекторът я уверил, че много би искал да помогне, но шефовете му били решили, че предполагаемото нападение над Харди и Джон Холидей изобщо не се е състояло и той бил склонен да се съгласи.
Що се отнася до Дейвид Фрийман, Бланка бил звънял в болницата сутринта и ужасно съжалявал — вероятно госпожица Роук още не е научила, — че той е получил бъбречна недостатъчност. Предишната вечер бъбреците му не били произвели повече от една чаена лъжичка урина. Бланка изразил съчувствието си и заявил, че вероятно е много по-прям с нея, отколкото би бил с някой друг. Уверил я, че това сигурно ще се превърне в дело за убийство и ще излезе от прерогативите му, но Джина трябвало на всяка цена да изложи подозренията си пред отдел „Убийства“.
Харди се възползва от възможността да я осведоми за последните събития и тя го изслуша. Наистина нямаше представа от усложненията — от заплахите към семействата и вероятното убийство на Пол Тию. Това я разяри още повече и когато научи, че Глицки ще ходи в кантората на Харди, за да обсъдят възможностите си за действие, заяви, че и тя ще дойде. Трябваше да се направи нещо и Джина искаше да участва, каквото и да е то. Харди й каза да пристига веднага.
Затова малко преди обяд на тази ветровита и мрачна сряда сутрин Глицки, Роук и Харди се събраха, всеки посвоему разтревожен, и седнаха около ниската масичка в кантората на Харди. Харди направи кафе и двама от тях вече пиеха.
Глицки, разбира се, пиеше чай. Седнал с лице към вратата на кабинета на Харди, той обясняваше, че след като сутринта прочел за Тию, най-сетне решил да говори със специален агент Бил Шайлър от ФБР, който проявил интерес към теорията на Ейб, но му трябвали няколко дни, за да набере нужните хора, и то при положение, че успее да осигури съгласието на началника си. Настоял да се увери, че Глицки действително обвинява шефа на отдел „Убийства“ в прикриване на убийство и в съучастие. Шайлър се съгласил, че вероятно добре ще се позабавляват, но щели да са му нужни хора и малко време.
— А точно това ние нямаме.
— Не драматизираш ли малко, Диз? — попита Роук. — Ако след около седмица имаме съдействието на ФБР, много е вероятно…
Харди обаче поклати глава.
— Ако изобщо направят нещо, ще им отнеме години. Подслушвателни устройства, хора за следене, разследване на обстоятелствата. Може би ще се опитат да внедрят свой човек в бандата. А дотогава всички веществени доказателства ще бъдат заличени. И това е, ако изобщо направят нещо. Междувременно всички ще умрем.