— Освен това — добави Глицки, — те току-що убиха Пол Тию.
— Предположение — рефлекторно заяви Роук.
— Всъщност не — сложи край на спора мрачното изражение на Глицки. — Имаме всички основания да вярваме, че в момента планират същото за Диз, за мен или за семействата ни. Диз е прав, Джина. Не преувеличава. Събитията наистина са драматични. Нямаме време.
— Какво предлагаш да направим? — попита Джина.
Глицки поседя мълчаливо, вперил поглед в обувките си, и каза с несвойствен за него едва чут глас:
— Надявах се… Ще отида и лично ще извърша няколко ареста.
Харди го погледна и потърси признак, че това е просто горчива ирония. Не откри такъв. А това правеше посланието на приятеля му ясно и недвусмислено, поне за Харди. То го шокира.
Първо Моузес, а сега и Ейб.
Глицки погледна към Харди, след това към Роук, и продължи:
— Може да ги пъхна в областния затвор на Сан Матео за една нощ и да успея да накарам някой съдия да ме изслуша.
Харди знаеше, че това никога няма да се случи. Никой съдия нямаше да го изслуша при тези обстоятелства. Както нито един съдия не пожела да отдели време на Харди тази сутрин. Съдиите не постъпваха така — Глицки и Роук го знаеха. Обаче нямаше значение. Глицки просто си търсеше предлог.
Само че Харди нямаше време да му изтъкне този факт. В този момент се разнесе бързо почукване, вратата на кабинета му се отвори и вътре се вмъкна длъгнестата фигура на Джон Холидей.
— Привет на всички — поздрави той с широка усмивка. Носеше дълго палто от овнешка кожа, което стигаше до средата на бедрата му. Беше напъхал дългата си руса коса в широкопола шапка, килната чак на темето му. Ухили се на всеобщата изненада, която бе предизвикал, и се обърна, за да затвори вратата.
Когато отново се обърна с лице към тях, Глицки вече беше на крака. Харди направи същото с думите:
— Джон, какво търсиш тук, по дяволите?
Глицки метна убийствен поглед на Харди и пристъпи напред. Нямаше избор. Беше ченге, а пред него стоеше човек, издирван за убийство.
— Боя се, че си арестуван — каза той.
За Холидей изненадата внезапно и напълно изгуби очарованието си. Гневно впери в Глицки ядосан и неразбиращ поглед, след това стрелна с очи Харди, после без всякакво колебание отново леко се извърна, сякаш се канеше да тръгне към вратата. Но щом се обърна отново към тях, в дясната му ръка имаше пистолет. Беше насочен към пода, но всички в стаята го видяха и осъзнаха значението му.
— Струва ми се, че точно в момента никой няма да бъде арестуван — тихо заяви той с мекия си акцент, който ни най-малко не намали впечатлението от решителността му. — А сега, лейтенант, бихте ли седнали? Няма да поискам оръжието ви, защото допускам, че ще се проявите като джентълмен. Но ви моля да държите ръцете си така, че да ги виждам. След това ние четиримата можем културно да обсъдим нещата.
Глицки напипа стола си и седна.
Харди остана прав, със скръстени пред гърдите ръце.
— Господи, Джон, какви ги вършиш? Как влезе тук?
Холидей изобщо не понечи да вдигне оръжието.
— Приятелката ми ме докара до задната уличка. Влязох през гаража и се качих с асансьора. Не се тревожи, никой не ме проследи. Сигурен съм.
— Не за това се тревожа. Не си ли чувал, че след като се зарови в някоя дупка, човек трябва да престане да копае?
— Допускаш огромна грешка — потвърди Глицки.
— Вече съзнавам това, лейтенант — охотно се съгласи Холидей. — Вероятно сте прав. Но не очаквах тук да има и други хора.
— Защо не приберете пистолета? — помоли Роук и се обърна към Харди: — Предполагам, че това е клиентът ти.
Харди ги представи един на друг, а Холидей учтиво се поклони, без нито за миг да откъсва очи от Глицки.
— Защо дойде тук? — отново попита Харди.
— Честно казано, Диз, отчасти защото ме хвана клаустрофобията. Но преди всичко, понеже си казах, че двамата с теб можем да измислим начин да се предам, но така, че безопасността ми да е гарантирана. Това с децата ти… — заглъхнаха думите му. — Както и да е, казах си, че щом Панос сметне, че са ме хванали, това ще бъде краят. Прав ли съм?
Харди сви рамене.
— Може и да не е съвсем погрешно, но е детинско. Знаеш ли, че Ейб има същия проблем?
Холидей погледна към Глицки в другия край на стаята.
— Трябва ли да държа пистолета навън, лейтенант, или ще приемем, че за момента сме се разбрали?