— Що се отнася до мен, все още си арестуван. Когато си тръгна оттук, идваш с мен.
— Съмнявам се.
Глицки едва не се изсмя.
— Нима ще стреляш, за да ми попречиш? Прави каквото щеш с пистолета. Това не помага на делото ти, както несъмнено ще се съгласи с мен адвокатът ти.
Стрелна с поглед Харди, за да го подкани да го подкрепи.
Но Харди бе застинал на стола си с втренчен и отнесен поглед.
Седнала срещу него, Роук се обади:
— Диз? Добре ли си?
Той се опомни.
— Моля? Да, разбира се. Джон, прибери това проклето нещо, моля те! Човек не бива да размахва оръжие, ако не е готов да го използва.
— Ами ако съм?
— Значи си по-голям глупак, отколкото си мислех, което е почти невъзможно. Никой тук не смята, че си убил някого, ясно? Няма защо сега да започваш. — Не даде на Холидей възможност да отговори, а направо се обърна към другите двама: — Ейб, Джина, нека да уточним нещо. Допускаме, че Джърсън е бутнал Тию от покрива, нали?
С ъгълчето на очите си видя как Джони се размърда и пъхна пистолета си под колана.
— Въпросът е защо? Защо точно тогава?
Глицки явно доста бе размишлявал по въпроса.
— Защото Тию свърза Сефия и Рее с апартамента на Холидей, а те отричат изобщо някога да са ходили там.
— Джон — обърна се към него Харди, — знаеш ли дали някога са влизали в дома ти?
— Майтапиш ли се?
— Ще приема това за „не“. Така си и мислех. — Отново се обърна към останалите и продължи: — Не означава ли това, че според Джърсън Тию е единственият човек, който разполага с тези сведения? Ако не е така, защо ще го убива, след като на следващия ден може да се появи друг осведомен и лейтенантът да се окаже изправен пред същия проблем?
— Само дето Джърсън сигурно вече е унищожил касетата — отбеляза Глицки.
— А може би не е — обади се Джина. — Особено ако смята, че никой друг не знае за нея.
Харди кимна на Глицки.
— Ейб, да допуснем, че Джърсън не подозира, че ти си в течение.
— Сигурен съм, че не знае. Специално помолих Пол да държи двама ни с теб настрана, а ако някой на света може да го направи, това е той.
— Ето, виждаш ли?
Харди вдигна ръце, сякаш е доказал нещо.
— Какво? — попита Глицки. — Сигурно загрявам бавно, но просто не разбирам какво целиш.
— Добре, да караме полека. Какво ти каза Пол?
Глицки не беше сигурен накъде са тръгнали нещата, но Харди явно имаше някаква идея, а в този момент си струваше да пробват всичко.
— Само това, че е открил отпечатъци на Сефия и Рее в дома на Холидей. Имал и запис и щял да отиде да го пусне на Джърсън. — Глицки вдигна рамене, свали ги и заключи: — Това е всичко.
Харди погледна към другия край на стаята.
— Джина, ти схващаш ли?
Тя кимна.
Отново погледна към Глицки.
— Ейб, сега можеш да отидеш при някой съдия и да направиш писмена клетвена декларация, която може да се окаже достатъчна причина за обиск на кабинета на Джърсън, и дори на дома му, за касетата. Възможно е дори при записа да намерят копие от молбата на Тию за снемане на отпечатъци и от резултатите, което ще покаже, че Джърсън е съзнавал значението на записа.
Роук се бе преместила напред към ръба на канапето.
— Значи искаш да кажеш, че Ейб може да издейства заповед за обиск на кабинета и дома на Джърсън, без никой друг в управлението да узнае за това?
— Да, това е идеята. Най-накрая разполагаме с евентуален мотив и с шанса да го използваме.
Глицки не беше убеден.
— Невъзможно! — отсече той. — Дори и Джърсън още да не се е отървал от касетата и от тези доклади — което аз бих направил, ако бях на негово място, — ако ги намерим, не разполагаме с доказателство за нищо. А с кариерата ми ще бъде свършено.
— Струва ми се, че това е единствената ни възможност. Трябва да издействаш нещо за Джърсън и да го притиснеш.
Глицки трескаво мислеше.
— Не ме разбирайте погрешно, идеята ми допада, но доникъде няма да ни заведе. — Погледна към Харди. — И при най-добрия изход остава Панос, който тогава ще разбере, че ние — аз и ти, Диз — не сме се отказали. Не съм сигурен, че искам да видя колко далеч може да стигне — поклати глава той.
Холидей, който до този момент само бе слушал, внезапно се намеси тихо: