— Надявам се да не сте останали с впечатление, че има такава възможност, защото не е така.
— Чакай малко — изправи се Холидей.
Глицки повиши тон, за да не позволи да го прекъсват.
— Отивам до тоалетната за минута и дори по-малко. Диз, ти си отговорен за клиента си. Като служител на правосъдието очаквам от теб да го задържиш тук под свое наблюдение, докато се върна. Обещай ми, че ще го направиш.
Харди тържествено вдигна ръка и каза:
— Обещавам.
— Добре тогава — кимна Глицки и тръгна.
Роук, Глицки и Харди стояха във фоайето на долния етаж. Горе, в кабинета на Харди, Глицки много убедително си даде вид на разгневен и разочарован от „бягството“ на Холидей, което беше установил, когато се върна от тоалетната. Но Роук и Харди се заклеха, че той отново ги е заплашил с оръжие. Просто не било по силите им да го спрат.
Сега Харди забеляза как Филис се изправи зад телефонното табло. Привлече погледа му, като излезе иззад бюрото си, и му кимна към кабинета на Норма, където спря в очакване на входа. Харди хвана ръката на Джина и я поведе натам. Глицки ги последва.
Тримата тръгнаха след Филис и стигнаха точно навреме, за да видят как Норма оставя слушалката, обронва глава и раменете й се разтрисат. Когато отново вдигна лице, по бузите й се стичаха сълзи.
Безмълвно кимна на хората на вратата. Това беше всичко, на което беше способна. Застанала до Харди, Филис закри устата си с ръка и зарида.
30
След като си тръгна от кабинета на Харди, Глицки се върна в празния си дом. Изкушаваше се дали да не се отбие у Нат, за да види баща си и дъщеря си, но в крайна сметка реши, че това с нищо няма да помогне. Опитваше се да убеди сам себе си, че днешният ден по нищо не се различава от който и да е друг. Положението наистина бе съвсем лично и доведено до крайност, но по същество не беше по-необичайно от ежедневието на повечето ченгета — понякога просто се налагаше да застанеш на огневата линия. Беше част от работата.
Все още не бе сигурен как ще се развият събитията, но тази несигурност беше, ако не успокоителна, поне достатъчно добре позната. Спомняше си как в началото на кариерата му се бе налагало да прониква с взлом в различни места, без да знае почти нищо за онова, което го очаква зад вратата, най-често преди разсъмване или с първите слънчеви лъчи. Дали щеше да намери три малки деца и майка им, сгушени в някой ъгъл? Или надрусан наркоман, който спонтанно е решил да се пъхне в някое близко и удобно укритие? Питбул със зъл нрав? Тъмна стая с по един отчаян стрелец във всеки ъгъл? Или просто сънлив и отпуснат загубеняк, комуто е все едно дали на следващата сутрин ще се събуди в затвора, където е по-чисто, по-топло и храната е по-добра?
Правил беше това много пъти досега. Знаеше основните правила. Опитваш се да си оставиш резервен вариант, запазваш гъвкавост и си нащрек. Слагаш си бронираната жилетка за всеки случай, носиш достатъчно амуниции или поне няколко заредени пистолета, за да не се налага да презареждаш в критичен момент. От опит знаеше, че изваждането на празен пълнител и слагането на нов не е толкова лесно в разгара на престрелката, колкото изглежда по телевизията. Дори като млад ръцете му понякога трепереха в заредени с напрежение и опасност мигове. Все още беше така. По-скоро си представяше как изпуска новия пълнител на земята в най-лошия възможен момент, отколкото обратното.
Извади два пистолета от сейфа в спалнята си. Ежедневното му оръжие беше деветмилиметров автоматичен „Глок“ — хубаво оръжие, удобно за носене и лесно за употреба. Но в този случай взе двата си револвера „Колт“ .357 с гумени уплътнения на дръжките. Проклетите машинарии ритаха като коне с амунициите, които възнамеряваше да използва — специални куршуми с кухи върхове, които се зареждаха ръчно, — но ако събитията се развиеха, както очакваше, искаше да разполага с куршуми, които могат да накарат човек да се завърти два пъти и да го повалят, ако уцелят в кутрето. Успееше ли да улучи някой по-голям мускул, куршумът щеше да се сплеска и със сигурност щеше да попречи на мишената да се съпротивлява. Улучеше ли тялото, смъртна присъда.
Седнал на леглото, Глицки зареди куршумите в барабана на първия револвер, щракна го, след това повтори същото с втория. Дванайсет изстрела, по-малко, отколкото щеше да има с двата автоматични пистолета, но също и по-малка вероятност от засечка. Пълнители за бързо презареждане. Мнозина не бяха съгласни, но той винаги предпочиташе да разполага с револвер.