— По-ясно ми е, от причината Харди да те смята за симпатяга.
Глицки кимна.
— Той е известен с неспособността си да преценява хората.
Изведнъж присви очи и леко изви глава.
— Чу ли това?
Джърсън огледа протежението на кея.
Хвърли поглед към асфалтовия път на мрачната светлина на облачния ден. Последните сгради в далечината бяха размазани и неясни, а краят на кея сякаш се губеше в сиво-зелената вода на залива.
Не беше мигнал предишната нощ. Бутането на Тию от покрива, замислено внезапно и изпълнено набързо, можеше да се окаже грешка. Не защото биха могли да го заподозрат в действителното извършване на убийството, това направи съвсем чисто. Истинският проблем беше, че отсега нататък всяка мисъл да се измъкне от властта на Панос беше невъзможна. Защото естествено, Уейд знаеше за Тию. Уейд винаги знаеше. Обади му се веднага след като научил, каза, че знае какво е станало, оценява загрижеността му и никога не забравя кои са приятелите му. Смъртта на жената в затвора също го бе обвързала здраво с Уейд, но извършителят не беше лично Джърсън. Беше човек на шерифа, а Джърсън трябваше само да си затвори очите.
С Тию обаче нещата стояха различно. Не че самодоволното умно дребно копеле му допадаше, но като видя как примките се затягат около вратовете на Ник и Хулио, трябваше най-напред да опита нещо друго — да предложи на Тию пари, може би повишение или работа в Диамантения център. Големи пари, за да не прави нищо. Постепенно да въвлече Тию в рекета.
Можеше поне да говори с Уейд и да се ориентира. Вместо това обаче той изпадна в паника.
И ето че сега се намираше на Кей 70.
— Лейтенант!
Джърсън се извърна. Беше се приближил едва на двайсетина метра към кея, но Глицки вече бе там, вече се намираше зад гърба му.
— Лейтенант — каза на свой ред Джърсън и пристъпи към него.
— Струва ми се, че те помолих да не идваш тук. Казах, че ще доведа Холидей.
Усмивката му помръкна.
— Обаче не го виждам.
— Може изобщо да не го видиш, ако той те забележи пръв.
— Така или иначе ще ме види в участъка.
Полуизвърнат, за да се огледа отзад, Глицки възнамеряваше това движение да прикрие изваждането на оръжието от кобура, преметнат през рамото му. Щеше да арестува копелето, пък да става каквото ще.
Но преди това някакво движение на откритото пространство привлече вниманието му. Двама мъже подтичваха към началото на кея, а трети вече беше клекнал с протегната ръка. Проблесна метал. Някой бе насочил оръжие към него.
Глицки бързо извади револвера си от кобура и рязко се метна вляво, преди да се разнесат два изстрела. Специализираното стрелково обучение изтъква препоръчителността на залповете от два изстрела, затова Глицки все още се търкаляше, когато се разнесоха още два изстрела, много по-близо — Джърсън! — точно зад него. Все още открит отвсякъде, той продължаваше да лежи по корем, стиснал оръжието в двете си протегнати напред ръце.
Джърсън, който още се намираше на десетина метра — на предела за точна стрелба с пистолет, — се бе обърнал настрани и напредваше бавно. Беше много малка мишена, но Глицки се прицели в гърдите му и изпрати два бързи изстрела, след това се претърколи, докато куршумите отсреща свистяха около него. Озова се притиснат в един ъгъл, където някаква сграда стърчеше на около половин метър от съседната. Това му осигуряваше известно укритие от Джърсън, но го оставяше напълно открит откъм основата на кея, където сега ясно видя Сефия, Рее и Рой Панос, които приближаваха към него. Бяха дошли направо на кея.
Не можеше да забрави за Джърсън, който напредваше под същото укритие, което Глицки използваше от дясната си страна, но той трябваше да стреля по тройката отляво, в противен случай беше мъртъв. Изправи се точно когато изтрещяха останалите изстрели — истински залп — и един куршум изплющя в гипсовата мазилка на петнайсетина сантиметра от главата му.
Пресегна се през ъгъла на сградата и отново стреля напосоки към Джърсън, след това се извъртя навреме, за да види, че част от залпа, който беше чул, идваше от Джони Холидей в хамбара. Негодниците се приближаваха към Глицки в редица и почти небрежно, след като го бяха притиснали в ъгъла, но внезапно Рой Панос се строполи на земята, започна да се търкаля и да крещи, че са го улучили. При неочаквания огън Сефия и Рее се разбягаха и се притиснаха към фасадите на околните сгради.